Аджан Брам
Лавицата на майка ми

Няколко години след като се бях преместил в Австралия, отидох да видя майка си в Лондон. Един от поддръжниците ми любезно ми връчи подарък за нея от Австралия — плюшено кенгуру.

Майка ми много го хареса. Тя гордо го постави на лавицата във всекидневната, където прекарваше по-голямата част от времето. Щеше да й напомня за мен, след като се върнех в Австралия. И аз се радвах. Бях намерил подарък, който да е скъп за майка ми.

Няколко години по-късно, когато отново посетих Лондон, купих на майка ми плюшена коала, да прави компания на кенгуруто. Тя много хареса и нея и я постави на лавицата до кенгуруто.

Когато пак й отидох на гости, й подарих плюшена птица кукабура, а следващия път — птицечовка. Лавицата започваше да се претрупва със сувенири от Австралия.

При петото си посещение й подарих голям плюшен вомбат^[1]. Тя и него много хареса. Но щом се опита да го сложи на лавицата до кенгуруто, коалата, кукабурата и птицечовката, нямаше достатъчно място. Започнаха да падат неща. Когато майка ми се опитваше да ги намести, падаха още неща.

— Защо не раздадеш някои от по-старите животни, мамо? — предложих й аз. — Така ще направиш място за новите.

— Неееее! — извика тя. — Прекалено са ми скъпи.

Трябваха й часове, за да успее да ги намести всичките на лавицата.

Това се нарича стрес. Понякога просто не можеш да побереш всичко в мозъка си. Опитваш се да наместиш още едно нещо, а други неща изпадат — точно като животните на лавицата в дома на майка ми. Скоро лавицата толкова се претрупва, че се счупва. При мозъка това се нарича психически срив. Когато разбереш какво става, лесно можеш да избегнеш подобно страдание.

Ако майка ми беше дала някоя от старите играчки на някого — на приятел или за благотворителност, щеше да има не само достатъчно място за нови подаръци на лавицата, но и по-малко конкуренция за вниманието й, и така тя щеше да им се радва още повече.

Когато се появи ново преживяване, ще е добре да пуснете някои от старите си спомени. Не казвайте: „Нееее! Прекалено са ми скъпи“, като милата ми майка. Разчистете лавицата в мозъка си. Ще предотвратите стреса, освен това подаръците няма да се конкурират за вниманието ви и ще можете да им се радвате повече.

Нека умът ви бъде като празна лавица, с достатъчно пространство да се наслаждавате на подаръка, който е винаги нов — настоящия момент.