Аджан Брам
Помагайте на другите, за да победите депресията

Хората, които работят като доброволци, често започват с идеята, че се отплащат на обществото. Накрая обаче обикновено осъзнават, че са получили много повече, отколкото са дали. Опитът им казва, че да посветиш време на добра кауза, не е разход, а инвестиция, която винаги има висока възвръщаемост.

Често съветвам хора с депресия да намерят старчески дом, болница или друго благотворително заведение и да станат доброволци. Като дават на другите, те придават смисъл на живота си. В доброволческото служене те откриват онова, което са изгубили — смисъла.

Когато служим, ние получаваме подхранваща емоционална обратна връзка, каквато получих аз, когато служех на приятелите си със синдром на Даун. Ние получаваме помощ от онези, на които сме смятали, че помагаме. Самоуважението ни укрепва и ние действително започваме да харесваме себе си и живота си. А това е краят на депресията.

Служенето на другите може да ви направи дори богат, както показва следната история. Неотдавна един приятел се нанесъл в малък апартамент след развода си. Тъй като било невъзможно да държи породистото си куче в такова тясно пространство, той му намерил добър дом при възрастна жена, която имала куче от същата порода.

Един ден жената му се обадила в службата, за да го помоли да я закара от къщата й в предградието до центъра на града, където имала час при лекаря. Била ужасно притеснена и не можела да намери друг транспорт.

Приятелят ми имал собствен рекламен бизнес, който по онова време едва прохождал. Тъй като сам си бил шеф, имал възможност да излезе от работа и да закара жената при доктора. Това се превърнало в редовно таксиметрово обслужване за добрата възрастна жена. Приятелят ми нямал нищо против да я вози до зъболекаря или някъде другаде, защото да й помага, му носело радост, освен това си отдъхвал от напрегнатата работа.

Една сутрин тя му позвънила, за да го попита дали има време да я закара на важна среща с адвоката й. Той се съгласил, както обикновено, и я закарал до адвокатската кантора в града. Тогава тя любезно го помолила да отдели още няколко минути, за да я придружи, и той с радост го направил. И там, пред адвоката, за негово изумление, тя го обявила за единствен наследник на имуществото й, което било значително. На възрастната жена не й оставало да живее още дълго.

Приятелят ми бил смаян от късмета си. Той просто искал да услужи, а и му правело удоволствие да се грижи за нея. Последното, което очаквал, било да наследи подобно богатство. Но тъкмо това се случва, когато отделяме време да помагаме на другите. Най-малкото се чувстваме вътрешно удовлетворени, а понякога има и други чудесни изненади!