Аджан Брам
Как един ученик се научил да се смее на обидите

Предишната история е от Древна Индия. Тази, която следва, е от Древна Гърция, където методът на обучение бил доста сходен. Един-единствен учител преподавал на учениците си всичко.

Учителят, за когото се разказва тук, бил избухлив и често хокал учениците си и за най-малката грешка. След словесните обиди учителят вземал от младежа и такса за привилегията да получи мъмрене. Това се считало за допълнителна консултация, която заслужава да се заплати.

Един такъв ученик отишъл да работи в Атина след завършването си. Винаги когато началникът му или някой друг му казвал обидни думи, той започвал да се смее весело.

В онези дни една от най-лошите клетви, идващи от Близкия изток, била: „Дано бълхите на хиляда камили се завъдят под мишниците ти!“.

Той се смеел и на това. Никаква обида не можела да го засегне. Приятелите и колегите му смятали, че му хлопа дъската, но във всяко друго отношение той изглеждал с всичкия си. Затова те го попитали защо винаги се смее, когато го мъмрят.

— Когато бях ученик — отговорил той, — трябваше да плащам за това, че ме критикуват. Сега го получавам безплатно. Ето кое ме прави толкова щастлив.

Може би трябва да започнем да вземаме такса от децата си всеки път, когато се наложи да им се скараме, че не са си почистили стаята или не са си написали домашното. После, когато пораснат и партньорът им ги сгълчи или шефът им се развика, те никога няма да се ядосат, а само ще се засмеят весело — също като този ученик от Древна Гърция.