Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ask Your Dog, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Аджан Брам

Заглавие: Лиценз за щастие

Преводач: Снежана Милева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (допечатка)

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2017

Тип: сборник (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 26.05.2016 (за 1-во издание)

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1579-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13585

История

  1. — Добавяне

Ние много обичаме домашните си любимци. Ето защо едно от най-трудните решения, които собственикът на животно ще трябва да вземе един ден, е, когато ветеринарят поиска разрешение да приспи болния любимец.

Да дадем съгласието си за убиването на обичното ни животно изглежда жестоко, а за будиста е и нарушение на основно нравствено правило. В същото време да не оставим лекаря да сложи край на страданията на домашния ни любимец изглежда още по-жестоко. Как да разрешим тази морална дилема?

Лесно. Попитайте кучето!

 

 

Джуди за пореден път завела боледуващото си от рак куче при ветеринаря. Той казал, че няма какво повече да направи, освен да постави последната инжекция. Джуди помолила да остане за няколко минути насаме със скъпото си кученце. Тя ме беше чувала много пъти да давам съвета „Питайте кучето“. Затова обвила в прегръдките си своя обичан спътник, вгледала се в очите му и попитала:

— Искаш ли да умреш сега? Дойде ли ти до гуша от този рак? Или искаш да продължиш още малко?

Когато дълго време сте живели с домашен любимец и сте установили с него отношения на обич, ще знаете какво иска той. Джуди съвсем ясно почувствала, че доверчивото й малко куче все още не желае да се прости с живота си. Затова тя казала на ветеринаря да не го прави.

Той се разгневил.

— Вие, будистите, сте толкова жестоки и глупави!

Но нямало какво да стори. Джуди отвела кучето си у дома.

Няколко месеца по-късно тя отново завела кучето си при доктора. То било напълно оздравяло без никакви лекарства. Понякога и при хората ракът изчезва неочаквано. Докторът не можел да повярва и след като направил обстоен преглед, за да потвърди, че кучето е в добро здраве, казал:

— Вие, будистите, сте толкова състрадателни и мъдри!

 

 

Не е наше задължение да решаваме дали някой да живее, или да умре, дори този някой да е животно. Нашата роля е да попитаме домашния си любимец. Всеки собственик, който обича животното си, ще разбере какъв е отговорът. После предаваме съобщението на ветеринаря. Решението е на кучето или котката ви, не ваше. Те знаят.

Край