Аджан Брам
Последният въпрос

Един късен следобед ми се обадиха от познато будистко семейство. Щели да дойдат да ме видят, след като приключат разговора си с полицията. Същата сутрин ги беше връхлетял най-ужасяващият кошмар, който може да сполети родители — бяха намерили седемнадесетгодишния си син увиснал на въжето.

Самоубийствата сред младите хора са непредсказуеми. Момчето имаше много приятели и не беше показвало признаци на депресия. В училище изглеждаше щастливо и му предстоеше да се яви на кандидатстудентски изпити. Всички очакваха, че ще се справи много добре. Липсваше какъвто и да е знак за онова, което се е готвело да направи.

Родителите се измъчваха от чувство за вина и не спираха да се питат какво са могли да направят или да кажат, за да го предотвратят. За щастие будизмът не преувеличава личните грешки и не ги подхранва, превръщайки ги в чудовищно, всепоглъщащо чувство на вина. Успях да ги успокоя, че вината не е тяхна. Случва се да се самоубият и деца на най-грижовните и любящи родители. Те приеха това.

После двамата изразиха безпокойството си, граничещо с ужас, относно съдбата, която очаква сина им след подобна смърт. Като будисти те приемаха прераждането. Бяха чували, че онези, които извършват самоубийство, се прераждат в ада.

Достатъчно травмиращо беше да станат свидетели на самоубийството на сина си; а сега мисълта, че го очаква такова ужасно страдание, правеше нещата още по-мъчителни. Независимо дали вярваме в живота след смъртта, на всички ни се иска да чуем, че покойните ни близки са „отишли на по-добро място“. Представете си какво е да вярваш, че се намират някъде, където е по-лошо, неописуемо по-лошо.

Знаейки, че синът им щеше скоро да държи изпити за вливане в университета, аз попитах родителите по колко предмета и колко теми по всеки предмет е щял да се готви. Те недоумяваха защо им задавам този въпрос в такъв момент. От уважение отговориха, че е щял да се готви по четири предмета, с две теми по всеки от тях. Тогава ги попитах средно по колко въпроса има всяка изпитна тема. Отговориха, че са осем въпроса по тема.

— Това прави общ сбор от 64 въпроса за влизане в австралийски университет — казах аз. — Какво ще стане, ако кандидат-студентът отговори отлично на 63 от тях, но тотално се обърка при последния въпрос? Ще го приемат ли в университета?

Родителите се усмихнаха.

— Да, разбира се — казаха те.

Бяха разбрали метафората.

На сина им нямаше да му бъде отказано щастливо прераждане заради това, че се е самоубил, както на кандидат-студента нямаше да му бъде отказано място в университета, защото е дал погрешен отговор на последния въпрос от изпитния тест. Синът им беше много мило и добро момче. Той беше дал множество отлични отговори на тестовете на живота и напълно заслужаваше щастливо прераждане.