Аджан Брам
Старите монаси не лъжат

Всяка година монасите от нашата традиция спират да обикалят и се уединяват за тримесечния период на „дъждовния ритрийт“^[1].

Един стар странстващ монах се появил пред къщата на беден фермер броени дни преди началото на дъждовния сезон. Мъжът бил отдаден на будизма и макар да бил беден, предложил на монаха храна и го помолил да прекара уединението си в околността.

— Ще ви построя скромна колиба, достопочтени, в тиха ливада до реката, а жена ми с радост ще ви храни. Единственото, което искаме да ви помолим, е да ни учите и напътствате в нашата медитация от време на време.

Старият монах се съгласил.

През следващите три месеца фермерът, жена му и дори децата заобичали мъдрия и благ стар монах. Толкова много го заобичали, че в края на дъждовния сезон, когато той им съобщил, че си отива, всички заплакали и го умолявали да остане.

— Не мога да остана повече — казал старият монах. — Но понеже се грижихте за мен толкова добре, ще ви помогна. Преди няколко дни, докато бях в много дълбока медитация, видях, че наблизо е заровено огромно съкровище. То е за вас. Моля ви, слушайте внимателно, изпълнете указанията ми и никога повече няма да бъдете бедни.

Всички спрели да плачат и заслушали съсредоточено. Вярвали на монаха, защото старите монаси не лъжат.

— Призори застани на прага на малката си къща — казал монахът на бащата. — Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.

Вечерта монахът си тръгнал. На следващата сутрин цялото семейство толкова се вълнувало, че всички станали още преди да се зазори. Фермерът застанал на прага на къщата с лък и стрела. Жена му носела лопата. Слънцето тази сутрин като че ли доста се позабавило, но когато най-после се показало, фермерът насочил стрелата към него и всички хукнали след нея. Когато стигнали мястото, където била паднала, той казал на жена си да изкопае дупка. Дупката ставала все по-дълбока и по-дълбока.

Какво открила? Нищо! Само неприятности! Стрелата се била приземила в полето на един богаташ, който ги хванал на местопрестъплението.

— Не може да копаеш в чужд имот! — развикал се богаташът на бедната жена. — Ще те съдя! Ще те пратя в затвора!

— Той е виновен — опитала се да се измъкне жената, посочвайки съпруга си. — Той ми каза да копая тук.

— Старият монах е виновен — казал съпругът. — Той ни обеща, че ще намерим съкровище.

— Стар монах? — попитал богатият. — Е, старите монаси не лъжат. Какво ви каза той?

— „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.“

Когато чул указанията на монаха, богаташът възкликнал:

— Аха, знам къде ви е грешката! Я се погледни, човече. Толкова си недохранен, че нямаш сили да пуснеш стрелата както трябва. Хайде да сключим сделка. Утре аз ще пусна стрелата от къщата ти и като намерим съкровището, ще делим наполовина.

Нямало как и фермерът се съгласил. И така, на сутринта богаташът застанал на прага с лък в ръка, чакайки слънцето да изгрее, а съпругът държал лопатата. (Днес било негова карма да копае, защото предишния ден бил накарал жена си!) Когато слънцето се показало на хоризонта, богатият пуснал стрелата. Тя полетяла много по-надалеч. Всички затичали подир нея и на мястото, където била паднала, съпругът изкопал голяма дупка.

Какво намерил? Нищо! Само нови неприятности! Стрелата се била приземила в имота на генерал, който ги заловил.

— Не може да съсипвате земята ми! — закрещял генералът. — Ще заповядам на войниците си да ви отрежат главите!

— Вината е негова — опитал се да се измъкне фермерът, като посочил към богатия. — Той ми каза да копая тук.

— Виновен е старият монах — казал богаташът. — Той ни обеща, че тук ще намерим съкровище.

— Стар монах? — попитал генералът. — Е, старите монаси не лъжат. Какво ви каза?

— „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.“

Когато чул указанията на стария монах, генералът заявил:

— Аха, знам къде сте сбъркали! Какво разбира един цивилен гражданин от стрелба с лък? Само обучен войник като мен може да използва лъка. Хайде да се разберем. Утре аз ще пусна стрелата от къщата и когато намерим съкровището, ще делим поравно на три.

И така, на сутринта генералът стоял на прага с лък и стрела в ръка, очаквайки слънцето да изгрее, а богаташът държал лопатата. Кармата му била да копае този ден. Когато слънцето се появило на хоризонта, генералът най-професионално опънал лъка. Стрелата стигнала много надалече. Всички хукнали след нея и на мястото, където се приземила, богаташът трябвало да изкопае голяма дупка.

Какво намерил? Нищо! Само нови неприятности! Стрелата била паднала в градината на кралския дворец и стражите арестували всички. Завели ги при краля, оковани във вериги.

— Престъпление е да се унищожава кралската градина — казал той. — Какво означава това?

— Ваше Величество, вината е негова — казал генералът, сочейки към богаташа.

— Ваше Величество, вината е негова — на свой ред казал богаташът, сочейки към фермера.

— Вината е на стария монах, Ваше Величество — опитал да се оправдае фермерът. — Той каза, че ще открием съкровище.

— Стар монах? — запитал кралят. — Е, старите монаси не лъжат. Какво ви каза той?

— „Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.“

Когато чул указанията на стария монах, кралят не виждал къде може да са сгрешили. Затова пратил войници да намерят монаха и да го доведат в двореца, за да обясни. Монахът скоро бил открит и доведен при краля.

— Стари монахо — казал с уважение той, — всички тези хора се забъркаха в големи неприятности заради твоята история за заровено съкровище. Дай обяснение.

— Ваше Величество, не е просто история. Старите монаси не лъжат — обяснил монахът. — Не са намерили съкровището, защото не са слушали.

— Коя част от указанията не са изпълнили? — попитал заинтригувано кралят.

— Ваше Величество, защо не отидете в къщата на бедния фермер утре? Ще ви покажа защо всички са изпълнили погрешно указанията ми. Гарантирам, че ще намерите съкровището, но молбата ми е да го разделите поравно на четири между Ваше Величество, генерала, богаташа и фермера.

Кралят се съгласил.

И така, рано на другия ден фермерът и семейството му, богаташът, генералът, старият монах и кралят стояли пред къщата на фермера. Старият монах повторил указанията:

— Призори застани на прага на малката си къща. Вземи лък и стрела. Насочи лъка по посока на изгряващото слънце и когато то се появи над хоризонта, пусни стрелата. Там, където тя падне, ще намерите съкровището.

Кралят застанал на прага на малката къща призори, обръщайки се за потвърждение към монаха.

— Точно така, Ваше Величество — казал старият монах.

Кралят взел лъка и една стрела.

— Точно така, Ваше Величество.

Кралят насочил лъка към изгряващото слънце.

— Точно така, Ваше Величество.

Когато слънцето се появило на хоризонта, кралят тъкмо да пусне стрелата, когато старият монах извикал:

— Спрете! Не така, Ваше Величество.

Кралят спрял и объркано погледнал стария монах.

— Чуйте, Ваше Величество. „Пуснете стрелата.“

Кралят се замислил. После разбрал и се усмихнал. Той пуснал стрелата и тя се понесла право надолу, падайки между краката му, точно където стоял.

Изкопали плитка дупка и намерили такова голямо съкровище, че една четвърт от него била достатъчна да удовлетвори дори краля, да не говорим за генерала и богаташа. А колко повече удовлетворила бедния фермер и семейството му!

Старият монах пояснил, че когато изстреляш „стрелата на копнежа“ с цел да намериш щастието, обикновено не намираш друго, освен още повече неприятности. Но ако пуснеш стрелата на желанието, тя пада точно там, където си застанал, тук и сега. Ето къде ще откриеш съкровището на доволството, предостатъчно да удовлетвори дори краля.

Мога да потвърдя това, защото съм стар монах, а старите монаси не лъжат!