Аджан Брам
Политикът в кладенеца

Понякога в живота се случва така, че не просто попадаш в лайна, а някой се опитва да те зарови в тях! Следващата история дава съвет какво да правим в подобна ситуация.

Един известен политик с неособено добра репутация се разхождал из гората и паднал в изоставен кладенец. За щастие кладенецът бил пресъхнал, а главата на политика — толкова дебела, че се отървал без всякакви наранявания. Но за нещастие кладенецът бил прекалено дълбок, за да се измъкне сам оттам. Започнал да вика за помощ. Обикновено човек пресипва, ако крещи в продължение на час-два, но като професионален политик с многогодишен опит, след три часа той тъкмо влизал в темпо. Наблизо минавал селянин, който чул виковете и открил политика на дъното на кладенеца.

— Помогни ми! — казал политикът.

— Дума да не става! — отвърнал селянинът, защото го познал.

Той мразел политиците, особено мръсници като този.

Освен това открай време мислел да запълни опасния кладенец. И като извадил лопатата, започнал да копае и да хвърля пръст вътре. Хем щял да зарови политика, хем да запълни кладенеца!

Когато усетил да го замерят с пръст, политикът не намерил нищо необичайно в това. Малко по-късно обаче осъзнал, че селянинът има намерение да го зарови жив, и виковете му достигнали височина, каквато обичайно му се удавала само по време на избори.

— Обещавам, че ще намаля данъците! Гарантирам ти, че ще увелича земеделските субсидии! Кълна се, че ще осигуря на всички крави безплатни ветеринарни грижи! Вярвай ми!

Като чул думите „Вярвай ми!“, селянинът започнал да мята пръст с удвоена сила. Политикът завикал още по-отчаяно. После утихнал.

Селянинът помислил, че вече го е заровил, и продължил по-спокойно. Унесен в работата с лопатата, той не забелязал, че от кладенеца се показва кичур коса. Чак след като хвърлил още малко пръст в кладенеца, видял усмихнатото лице на политика. Това така го шокирало, че спрял да копае.

Политикът бил решил да спре да се оплаква от пръстта, която го засипвала. Вместо това я отърсил и я отъпкал под краката си. С всяка следваща лопата пръст той се оказвал с няколко сантиметра по-високо. И ето че вече можел да излезе от кладенеца, а впоследствие и да възнагради селянина с посещения на ветеринарни инспектори и данъчни агенти.

Поуката от тази история е, че когато животът те засипва с лайна, трябва да съумееш да се отърсиш от тях и да стъпиш отгоре им; ето така винаги ще се издигаш по-високо в живота.