Иван Вазов
Изгнаници ^[0]

Там в далечни пущинаци,

там под огнен небосвод

гаснат синове юнаци,

гасне младост и живот.

 

И кат ронят едри сълзи,

гледат тъмний Север там.

И на ляствичките бързи

шъпнат им едвам, едвам:

 

Лястовички, я хвръкнете

къмто родните гори

и от нази поздравете

наште майки и сестри!

 

Носете им нашта жалост,

нашта любов и тъга:

ний живяхме тук нахалост

и нахалост мрем сега.

 

Ох, вий, птички бързокрили,

бързайте, идете там

и от наште гори мили

принесете вести нам!

 

Та преди да си отидем

от тоз свят, от тоя плян,

вий речете: „Ние идем

от свободния Балкан!“