Марин Тачков
Спомен от мечта

Някога загубих теб и любовта…

И остана само спомен от мечта…

Ти замина с друг — далече отлетя…

И сега съм сам — със чаша от тъга…

 

Някога аз тайно те обичах може би…

Може би обичала си тайно мен и ти…

И ако в нощта незнаен глас ти позвъни,

ти за мен спомни си и насън ме целуни…

 

Колко бе красива с тебе вечерта!

Галеше душите нежна светлина…

И се сливахме със вечните неща…

Но не ни целуна нежно Любовта…

 

„Някога аз тайно те обичах може би…

Може би обичал си ме тайно мен и ти…

И ако в съня си видиш моите очи,

ти ела насън и във съня си ме вземи…“