Марин Тачков
Пустиня

Жаден и от скръб обгърнат —

във пустинята безбрежна —

стори ми се, че те зърнах

и затичах се с надежда…

 

Беше ти като оазис…

Молех те за глътка обич…

Молех те да ме погалиш

и с целувка да ме стоплиш…

 

Устните ти вкаменени

и душата ти — пустиня —

бяха те мираж пред мене…

Не получих милостиня…

 

Свят пустинен ме обгражда…

В мене е така горещо…

И ме мъчи страшна жажда —

глътка обич, капка нежност…