Марин Тачков
Най-хубавата

По-хубава си ти от росно цвете,

от багрите прекрасни на дъгата…

По-ласкава си ти от полъх летен,

по-свежа от дъха на планината…

 

В очите ти оглежда се небето.

И слънцето, звездите и Луната…

Лицето ти загадъчно и светло

е приказна картина на Земята…

 

По-топла си от лятото блестящо,

по-светла от усмивка на зората…

По-скъпа си от бисери и злато —

най-хубава за мене на земята!

 

По-хубава си ти

от вечните звезди —

естествена, божествена и свята!

Без теб и любовта,

без твоята душа —

пустиня може би ще е Земята…