Емилиян Станков
Кръговрат

Пак сме там където бяхме.

Зла ли кукумявка ни залая?

Плакахме, възторгвахме се, пяхме,

виждаше се уж в тунела края.

 

Близко са лъжовните видения,

да ги докоснем сякаш можем,

лазят ни червените лишения,

а е толкоз безнадеждно, високосно, Боже.

 

Братя сме, ала заварени, доведени,

дърпащи като орел и рак, и щука.

Братя от родители смразени и разведени

в дом, летящ към нищото от скука.

 

Честност бледа рахитично дреме

в скритата ни същност наранена.

Лошотията и тя, насъщно бреме,

ни обгръща сладостно стаена.

 

Вийте се опашки безпросветни

в очакване и с благоговение!

Вийте се, дано, о, Боже, ни просветне

бялото на нашето търпение!