Умберто Еко
Как се наказват изпращачите на спам

Едно изследване на McAfee, за което писаха във всички вестници, е установило, че явлението спам, тоест непоисканите съобщения, които ни изпращат по имейла, предизвиква огромен разход на енергия. Едно-единствено съобщение генерира 0,3 грама въглероден диоксид, равняващ се на емисиите от автомобил при изминаване на един метър. Оказва се, че всички спамове в обращение консумират трийсет и три милиарда киловатчаса електроенергия всяка година, колкото е енергията, изразходвана от три милиона автомобила или от два и половина милиона жилища, от което се произвежда парников ефект от седемнайсет милиона тона въглероден диоксид. Прескачам други технически подробности, ще се огранича да отбележа, че явно спамът не е само чиста досада и понякога начин да измъкнат от нас информация, а и действа зле на здравето ни.

Изглежда, че няма сила на света, способна да ограничи спамовете, и че филтрите, които някои от нас са си инсталирали, не са достатъчно ефективни, защото много съобщения успяват да се промъкнат през рехавата им мрежа, и излиза, че най-големият разход на енергия се получава именно когато отваряме тези съобщения или се опитваме да ги елиминираме ръчно.

Обзет от гняв, човек започва да търси начин да се защити сам. При липса на по-добро решение му се иска поне да си отмъсти. Така ми дойде една идея — разбира се, очаквам стотици експерти да ми демонстрират в отговор, че не може да бъде реализирана или че е опасна, и предупреждавам, че ще изтрия подобни писма (считайки ги за спамове), защото намерението ми е само да отправя предизвикателство.

Нека разделим тези, които ни пускат нежелани съобщения, на професионални досадници и аматьори. Допускам, че професионалните досадници разполагат с много средства, за да заглушат протеста ми, но има хиляди досадници аматьори като онзи, който на твърде съмнителен италиански ви съобщава, че сте спечелили награда, и ви иска данните, или като малаеца, получил огромно наследство, което по някаква причина не може да осребри и желае да участвате с петдесет процента в тази операция, като, разбира се, изпратите определена сума за гаранция, и тъй нататък.

Досадниците аматьори вероятно нямат и високоскоростен интернет, така че може да се случи някой ненормалник да ви стовари цяло произведение от шестстотин страници, илюстрирано с цветни фотографии, но не докато се намирате у дома и сте свързани с интернет през „Аличе“ или „Фастуеб“, а когато сте в хотелска стая или в селска вила, което означава, че за да свали този боклук, компютърът ви блокира за цял час.

Е, на такъв тип досадници може да отговорим, като им изпратим Йерусалимската библия. Ще я намерите на http://www.liberliber.it/online/autori/autori-b/bibbia/la-sacra-bibbia/, 1226 страници, 11 574 KB. Но ако за две секунди я преформатирате на двоен интервал и шрифт двайсет пункта, качвате веднага на 6556 страници и повече от 14 000 KB. Оформя се тлъста пратка, с високоскоростен интернет ще я изпратите за минути, пък и може да оставите компютъра да работи през нощта, обаче получателят ще го закъса, ако няма добър интернет. И в случай че не само аз, а няколкостотин потребители сторят същото, нещастникът на практика ще бъде блокиран.

Знам, че постъпя ли така, ще допринеса за увеличаване на замърсяването. Но ако случайно в рамките на няколко седмици този отговор откаже известен брой досадници, в края на краищата платената цена за енергията ще бъде по-малка от спечеленото. Пък и pereat mundus^[1], удоволствието от вендетата не търпи дребнави сметки.

Може, разбира се, да се постигне и повече без особени усилия. Факсимилето на изданието на „Реторика“ и „Поетика“ на Аристотел от 1551 г. в „Адоби“ е над 37 000 KB; същия обем има и „Сума на теологията“^[2] в двуезичен вариант. „Анатомия на меланхолията“ на Бъртън в „Адоби“ е към 32 000 KB, „Парижките потайности“ на Сю, френското издание, в „Адоби“ достигат 76 871 KB, или почти шест пъти Библията. Ако компютърът ви е качествен и го оставите да работи през нощта, може да изпратите всички цитирани дотук текстове накуп.

Така де, дори една организация от професионален тип би се замислила, ако я затрупат с няколко хиляди библии или „Парижки потайности“. Ще уточня при това, че за да проверя колко време ще е нужно, първата Библия я изпратих на собствения си имейл. Не успях да я намеря във входящата си поща и се усетих, че някоя от филтриращите системи е премахнала съобщението автоматично. Но предполагам, че времето за сваляне е било същото, така че нанесената вреда на получателя си е останала значителна.