Умберто Еко
Как да не се използва мобилен телефон

Лесно е да бъдат иронизирани притежателите на мобилни телефони. Трябва да се види към коя от следните пет категории спадат. На първо място са хората с увреждане, понякога скрито, принудени да са в постоянен контакт с лекар или с „Бърза помощ“. Хвала на технологиите, предоставили им достъп до такъв полезен инструмент! На второ идват онези, които поради тежки професионални задължения са длъжни да са винаги на разположение (капитани в пожарната, участъкови лекари, трансплантатори на органи в очакване на пресен труп, или Буш, защото, ако него го няма, светът ще остане в ръцете на Куейл). За тях мобилният телефон е сурова необходимост, която никак не ги радва. Третите са прелюбодейците. Едва сега, за пръв път в историята, те имат възможност да получават съобщения от тайния си партньор, без опасност да ги хванат членове на семейството, секретарки или недоброжелателни колеги. Достатъчно е само той и тя да знаят номера (или той и той, тя и тя: не се сещам за други възможни комбинации).

И трите изброени категории заслужават уважението ни: заради първите две сме готови да бъдем обезпокоени в ресторанта или по време на погребална церемония, а прелюбодейците обикновено са много дискретни.

Следват две категории, които обаче са рискови (рискът е и техен, освен че е наш). Първите са хора, неспособни да отидат където и да е, без да имат възможност да си бъбрят за незначителни неща с приятели и близки, с които току-що са се разделили. Трудно е да им се обясни защо не би трябвало да го правят: ако не са в състояние да преодолеят импулса за комуникация и да се насладят на миговете на самота, да отделят внимание на това, с което се занимават в момента, да вкусят от отсъствието, след като са вкусили от присъствието, ако не успяват да престанат да афишират собствената си празнота и дори да я размахват като емблема или хоругва, ами тогава проблемът е от компетентността на психолог. Пречат ни, да, но трябва да осъзнаем страшната им вътрешна пустош, да се благодарим, че не сме на тяхно място, и да простим (и не се поддавайте на демонично задоволство, че вие не сте такива, защото това би било горделивост и липса на милосърдие). Припознайте ги като вашите многострадални ближни и подложете и другото ухо.

Към последната категория (в която влизат също — на едно по-ниско ниво на обществената стълбица — купувачите на фалшиви мобилни телефони) спадат хора, които искат да покажат на останалите колко са търсени, най-вече за консултации във връзка със сложни сделки: тези разговори сме принудени да слушаме на летищата, в ресторантите или влаковете — те винаги се отнасят до валутни трансакции, непристигнали метални профили, напомняне за плащане на партида вратовръзки и други неща, които в представите на говорещия са много в стил „Рокфелер“.

Е, класовото разделение е жесток механизъм, според който новобогаташът — дори когато печели огромни суми — поради атавистичната си пролетарска стигма не знае как се използват приборите за риба, слага маймунка на задното стъкло на ферарито, свети Христофор пък поставя на таблото на джета си, или произнася „манàджмент“; и ето че херцогиня Дьо Германт не го е поканила (а той се напряга да разбере защо е така, след като яхтата му е толкова дълга, че на практика е като мост от единия до другия бряг).

Тези хора не знаят, че Рокфелер няма нужда от мобилен телефон, защото разполага с цяла свита от ефикасни секретарки, а ако чак толкова се налага, понеже дядо му умира, най-много да дойде шофьорът да му пошушне нещо в ухото. Човекът с власт е онзи, който не е длъжен да отговаря на всяко обаждане, напротив — наредил е да казват, че го няма. Дори на ниско управленско ниво двата символа на успеха са ключът от частния кабинет и секретарка, която да отсича „Господинът не е в офиса“.

Така че, който парадира с мобилния телефон като символ на власт, всъщност обявява на всички отчаяното си положение на подчинен, задължен да застава мирно даже когато е потърсен по време на сношение, всеки път, щом се обади изпълнителният директор; обречен да гони кредитори ден и нощ, за да оцелее; преследван от банката дори в деня на първото причастие на дъщеря си заради онзи непокрит чек. Фактът, че упорито и показно използва мобилния телефон, е доказателство, че тези неща не ги знае, и потвърждение на непреодолимата му социална маргинализация.