Умберто Еко
Как да не се казва „точно“

Битката срещу стереотипите, завзели разговорния италиански, е в разгара си. Един от тях, както е известно, е „точно“. Знаем си, че всички отговарят с „точно“, когато искат да изразят съгласие или потвърждение. Употребата на думата бе поощрена от първите телевизионни куизове, в които, за да отбележат верен отговор, превеждаха направо от американското that’s right или that’s correct. Така че изобщо не е неточно да се каже „точно“, обаче тези, които го произнасят, дават да се разбере, че са научили италианския от телевизията. Да използваш „точно“, е все едно да сложиш на видно място в хола енциклопедия, за която се знае, че я връчват като награда само на купувачите на една марка прах за пране.

В помощ на желаещите да се освободят от това „точно“ ще приложа по-долу списък на въпроси или твърдения, на които днес обикновено се отговаря с „точно“, и ще добавя в скоби алтернативен израз за съгласие или потвърждение, който би могъл да се използва.

Наполеон е починал на 5 май 1821 г. (Браво!) Извинете, това ли е площад „Гарибалди“? (Да.) Ало, с Марио Роси ли говоря? (Кой се обажда, моля?) Ало, Марио Бианки се обажда, с Марио Роси ли говоря? (Аз съм, кажете.) Значи, ви дължа още десет хиляди лири? (Да, десет хиляди.) Какво казахте, докторе, СПИН ли? (Ами да, съжалявам.) Обаждате се на „Кой го е виждал?“^[1], за да сигнализирате, че сте срещнали лице, обявено за изчезнало, така ли? (Как познахте?) Полиция: вие ли сте господин Роси? (Карла, куфарчето!) Значи, не носиш гащички? (Най-после забеляза!) Искате десет милиарда откуп, така ли? (А иначе как да си плащам телефона в колата?) Ако добре схващам, си подписал непокрит чек за десет милиарда и си дал моето име като гарант? (Възхищавам се на твоята проницателност.) Затвориха ли вече изхода за качване на борда? (Виждате ли тази точица в небето?) Смятате, че съм мръсник? (Уцелихте в десетката.)

Значи, ще кажете, съветвате ни никога да не използваме „точно“.

Точно.