Умберто Еко
Как се разпознава порнофилм

Не знам дали някога ви се е случвало да гледате порнографски филм. Не говоря за филмите, съдържащи елементи на еротизъм, макар и оскърбителен за мнозина, като например „Последно танго в Париж“. Имам предвид порнографски филми, чиято истинска и единствена цел от начало до край е да възбудят желанието у зрителя, и то по такъв начин, че стига да са многобройни и разнообразни съвкупленията, които се използват за събуждане на това желание, останалото е без значение.

На съдиите често се налага да вземат решение дали даден филм е чиста порнография, или има художествена стойност. Не съм от хората, които считат, че художествената стойност оправдава всичко; понякога истински произведения на изкуството са били по-опасни за вярата, нагласите, общественото мнение от други, не толкова значими. Освен това смятам, че пълнолетните зрители имат право по собствена воля да ползват порнографски материал, поне при липса на по-добро. Но приемам, че нерядко в съдилищата е наложително да се прецени дали даден филм е бил направен, за да изрази определени схващания или естетически идеали (макар и с помощта на сцени, които накърняват чувството за благоприличие на обществото), или е бил заснет с единствената цел да разбуди инстинктите на зрителя.

Е, хубаво, има един критерий, посредством който да се определи дали даден филм е порнографски, или не, и той се основава на времето, в което не се случва нищо. Действието в големия киношедьовър на всички времена „Дилижанс“^[1] се развива изцяло и единствено (с изключение на началото, кратките преходи и края) в един дилижанс. Без това пътуване обаче филмът не би имал смисъл. „Приключението“ на Антониони е изграден изцяло от епизоди, в които не се случва нищо: хората идват, отиват си, говорят, изгубват се и се намират, няма случване. Но филмът иска да ни каже именно че нищо не се случва. Дали го харесваме, или не, точно това иска да ни каже.

А порнографският филм, за да оправдае цената на билета или на видеокасетата, ни казва, че някои хора се съвкупяват — мъже с жени, мъже с мъже, жени с жени, жени с кучета или коне (отбелязвам, че не съществуват порнографски филми, в които мъже да се чифтосват с кобили и кучки: защо?). И дотук добре, но във филма има много време, в което не се случва нищо.

Ако Джилберто, за да изнасили Джилберта, трябва да се придвижи от площад „Кордузио“ до булевард „Буенос Айрес“, във филма виждаме Джилберто в колата да изминава целия път, светофар след светофар.

В порнофилмите е пълно с хора, които се качват в автомобила и карат ли, карат, гълтат километри; с двойки, които губят невероятно много време да се регистрират в хотелите; с господа, които пътуват дълги минути в асансьора, преди да стигнат до стаята; с момичета, които поглъщат различни напитки и се размотават по фланелки и дантелки, преди да си признаят една на друга, че предпочитат Сафо пред Дон Жуан. Казано направо и без задръжки, в порнофилмите, докато видиш едно здраво чукане, трябва да изтърпиш цяло рекламно филмче на Транспортното министерство.

Причината е очевидна. Филм, в който Джилберто непрекъснато насилва Джилберта — отпред, отзад и отстрани, не би могъл да се издържи. Нито физически — от актьорите, нито финансово — от продуцента. Нито пък психологически — от зрителя: за да е успешна трансгресията, трябва да бъде показана на фона на нормалността. Да изобрази нормалността, е едно от най-трудните неща за всеки човек на изкуството, докато представянето на отклонението, престъплението, изнасилването, мъчението е много лесно.

Ето защо порнографският филм трябва да представи нормалността — твърде важна, за да изпъкне на фона ѝ трансгресията — по начин, който да даде възможност на зрителя да я възприеме. Така че, ако Джилберто трябва да хване автобуса и да отиде от точка А до точка Б, ще го видим да хваща автобуса и да отива от точка А до точка Б.

Зрителите често се дразнят, защото на тях им се иска през цялото време да има нецензурни сцени. Това обаче е илюзия. Не биха могли да издържат час и половина неприлични сцени. Тъй че времето, в което не се случва нищо, е от особена важност.

Значи, да повторя. Влизате в киносалон. Ако за да стигнат от точка А до точка Б, героите се бавят повече, отколкото ви се иска, това означава, че филмът е порнографски.