Умберто Еко
Как да не се използва факс

Телефаксът е наистина велико изобретение. За онзи, който още не знае: слагате вътре едно писмо, набирате номера на получателя и той след няколко секунди го получава. И не само писмо, ами и рисунки, схеми, снимки, страници със сложни изчисления, които не може да се диктуват по телефона. Ако писмото отива в Австралия, цената на изпращането е равна на тази на междуконтинентално телефонно обаждане със същата продължителност. Ако отива от Милано в Сароно, пак е така — по междуградската тарифа. Едно телефонно обаждане от Милано в Париж във вечерните часове ще ви излезе около хиляда лири. В страна като нашата, където пощите по дефиниция не функционират нормално, телефаксът решава всички проблеми. Другото, което обикновените хора не знаят, е, че за приемлива сума можете да си купите телефакс и да го държите в спалнята или да си го носите с вас при пътуване. Да кажем, от милион и половина до два милиона. Много за един каприз, малко, ако вашата дейност ви задължава да си кореспондирате с доста хора в различни градове.

За съжаление обаче, има един неумолим закон в технологиите: когато най-революционните изобретения станат широко достъпни, тогава престават да бъдат достъпни. Технологиите са демократични по замисъл, защото осигуряват на всички еднаква услуга, но вършат работа само на богатите. Започнат ли да ги използват бедните, се прецакват. Когато на един влак му трябваха два часа, за да стигне от А до Б, ето че се появи автомобилът, който стига за един час. Затова струваше скъпо. Но щом стана достъпен за масите, пътищата се задръстиха и влакът отново се оказа по-бърз. Помислете колко абсурден е призивът да се използва общественият транспорт в ерата на автомобилите, обаче с обществения транспорт, приемайки позицията на непривилегировани, пристигате преди привилегированите.

На автомобила му бяха необходими няколко десетилетия, докато стигне точката на колапс. По-демократичният телефакс (струва по-евтино от автомобила наистина) стигна до тази точка за по-малко от година. Вече е по-бързо да се изпраща по пощата. Факсът дава тласък в развитието на комуникациите, така е. Преди, ако живеехте в Молфета и имахте син в Сидни, му пишехте веднъж месечно и му се обаждахте веднъж седмично. Сега можете да му изпратите мигновено по факса първата снимка на новородената му братовчедка. Как да устоите на изкушението? А и светът е обитаван от хора, все по-многобройни, искащи да ви кажат нещо, което не ви интересува: как да осъществите по-добра инвестиция, как да се снабдите с даден предмет, как да ги ощастливите, като им изпратите чек, как да се реализирате напълно чрез участието си в конференция, която ще ви направи по-добър професионалист. Всички те, веднага щом научат, че притежавате телефакс, а за съжаление, в телефонните указатели го отбелязват, ще започнат да се надпреварват да ви изпращат на достъпна цена нежелани съобщения.

В резултат на това сутрин се доближавате до факса си и установявате, че е затънал в съобщения, които са се трупали през нощта. Разбира се, изхвърляте ги, без да ги прочетете, обаче ако междувременно ваш близък е искал да ви каже, че сте наследили десет милиарда от чичо си в Америка, но следва да се явите до осем часа при нотариус, линията е била заета и вие не сте получили известието. Ако този човек желае да се свърже с вас, трябва да го направи по пощата. Факсът се превръща в канал за непотребни съобщения, така както автомобилът е станал средство за бавно пътуване за хора, които имат време за губене и искат да прекарат дълги часове в трафика, докато слушат Моцарт или Сабрина Салерно.

И накрая, факсът въвежда нов елемент в динамиката на тормоза. Доскоро натрапникът, решил да ви тормози, плащаше за това (телефонното обаждане, пощенската марка, таксито, с което идва да ви звъни на звънеца). А сега и вие вземате участие в разноските, защото хартията за факса я плащате вие.

Как да реагираме? Мислил съм си да предложа да се отпечатат бланки с надпис „Непоисканите факсове автоматично се изхвърлят“, но едва ли би било достатъчно. Ако мога да ви дам съвет, дръжте факса изключен. В случай че някой желае да ви изпрати нещо, нека ви се обади по телефона и ви накара да го включите. Това обаче би претоварило телефонните линии. По-добре би било, който иска да ви изпрати факс, да ви пише. Тогава вие му отвръщате: „Пусни си съобщението в понеделник в пет часа, пет минути и двайсет и седем секунди по Гринуич, когато ще включа апарата само за четири минути и трийсет и шест секунди“.