Умберто Еко
Как се изхвърлят телеграми

Едно време, когато пристигнеше сутрешната поща, се отваряха затворените пликове и се изхвърляха отворените. Сега организациите, които изпращаха отворени пликове, ги пускат запечатани и дори с експресна поща. Човек се задъхва от бързане да отвори плика и вътре открива някаква напълно ненужна покана. Пък и по-специалните пликове вече са с херметично затваряне, неподдаващо се на гилотини за хартия, късане със зъби, удари с нож. Обикновеното лепило е заменено с бързосвързващо, като онова на зъболекарите. За щастие, има спасение от промоционалните продажби, защото си личат отвън по изписаното с чисто злато „Безплатно“. От малък са ме учили, че ако ти предлагат нещо безплатно, трябва да се обадиш на карабинерите.

Нещата обаче вървят на зле. Някога отваряхме с трепетно любопитство телеграмите: или съобщаваха лоша новина, или информираха за внезапната смърт на чичото от Америка. А сега всеки, който има да каже нещо безинтересно, изпраща телеграма.

Телеграмите биват три вида. Императивни: „Каним вдругиден важна конференция култивиране лупина в Аспромонте присъствие заместник-министър горите, моля спешно съобщете час пристигане телекс“ (следват съкращения и числа, заемащи два листа, между които, естествено и за щастие, се изгубва името на взискателния подател). Уж подразбиращи се: „Както, съгласувано, потвърждаваме ваше участие конференция асистиране коала с параплегия, молим спешен контакт телефакс“. Естествено, нищо не е било съгласувано, а може би първоначалното предложение ще последва с писмо. Но когато писмото пристигне, ще се окаже изпреварено от вече изхвърлената телеграма, така че ще бъде изхвърлено и то. Загадъчни: „Дата кръгла маса информатика и крокодили променена известни причини, молим потвърждение ангажимент нова дата“. Каква дата? Какъв ангажимент? Изхвърля се.

Сега обаче телеграмата е изместена от overnight express. Услугата струва сума, от която Де Бенедети^[1] би пребледнял, пликът може да бъде отворен само с ножица за бодлива тел, ала писмото е така сложено, че и след отварянето съдържанието му си остава неясно, защото има още няколко бариери от тиксо за преодоляване. Понякога ги изпращат от чист снобизъм (сещам се за церемониите с ритуална консумпция, изследвани от Мос^[2]): в крайна сметка вътре се оказва бележка, на която пише „здравей“ (но докато я откриеш, минават часове, понеже пликът е голям колкото пликовете за боклук, а не всички имат дълги ръце като на мистър Хайд). Най-често са с изнудваческа цел, съдържат и купон за отговор. Тези, които ги изпращат, намекват: „За да ти кажа това, което искам да ти кажа, съм похарчил огромна сума, от бързината на пощенската услуга може да съдиш колко съм притиснат, и тъй като ти е предплатено за отговор, ако не отговориш, си пълен негодник“. Такава наглост трябва да бъде наказвана. Вече отварям само overnight, които изрично съм заявил по телефона. Другите ги изхвърлям, но и така пречат, защото задръстват кошчето за боклук. Мечтая си за пощенски гълъби.

Често телеграмите и overnight пратките съобщават за награди. На този свят има признания и отличия, които всеки би бил доволен да получи (Нобелова награда, Златното руно^[3], Жартиерата^[4], Новогодишната лотария), и други, които плачат да бъдат получени. Всеки, който лансира нова боя за обувки, забавящ презерватив или сулфурна вода, учредява награда. Вече се разбра, че не е трудно да се намерят членове на жури. Трудното е да се намерят носители на наградата. По-точно, биха се намерили, ако се награждаваха младежи в началото на кариерата им, ала в такъв случай не биха дошли телевизиите и пресата. Така че удостоеният трябва да бъде поне Рубия^[5]. Но ако Рубия би се явил да получи всички отличия, които възнамеряват да му връчат, тогава сбогом, научна работа! Затова телеграмата, която съобщава за награда, трябва да е с императивен тон и да намеква за тежки санкции в случай на отказ: „Имаме чест съобщение тази вечер след половин час връчваме награда Златен съспендър^[6] уведомяваме ви присъствието необходимо за вот с мнозинство противен случай неприятно задължени избор друг награден“. Предполага се, че получателят ще скочи от стола и ще възкликне: „Не, аз, аз!“.

А, щях да забравя. Пристигат и картички от Куала Лумпур с подпис „Джовани“. Кой Джовани?