Умберто Еко
Как се опровергава опровержение

Опровержително писмо

Уважаеми господин директор, във връзка със статията „На иди^[1] нищо се не види“, публикувана в миналия брой на поверения Ви вестник и подписана от Алетео Верита̀^[2], ще си позволя да уточня следното. Не е вярно, че съм присъствал на убийството на Юлий Цезар. Както бихте могли да заключите от приложеното удостоверение за раждане, съм роден в Молфета на 15 март 1944 г., тоест доста векове след печалното събитие, което, така или иначе, винаги съм осъждал. Господин Верита̀ вероятно се е заблудил, когато му споменах, че всяка година празнувам с приятели датата 15 март ’44-та.

Неточно е също и твърдението, че съм бил казал на някой си Брут: „Ще се видим във Филипи“. Уточнявам, че никога не съм влизал в контакт с господин Брут, чието име довчера ми беше неизвестно. По време на телефонното интервю действително казах на господин Веритà, че ми предстои да се срещна с общинския съветник по проблемите на градския трафик Филипи, но фразата бе произнесена в контекста на разговор за автомобилното движение. В който контекст никога не съм заявявал, че възнамерявам да наема убийци, за да спрат лудия предател Юлий Цезар, а по-скоро: „Възнамерявам да убедя съветника^[3] да спре движението на площад «Юлий Цезар»“.

Благодаря Ви и Ви поднасям своите почитания:

Отговаря Алетео Верита̀

Държа да отбележа, че господин Зментуча така и не опровергава, че Юлий Цезар е бил убит на 15 март 44-та. Държа също да отбележа, че господин Зментуча винаги празнува с приятели датата 15 март 44-та. Именно този странен навик се постарах да извадя на светло в статията си. Господин Зментуча може и да има лични причини да чества с обилни възлияния тази дата, но ще признае, че съвпадението е най-малкото любопитно. Би трябвало да си спомня също, че по време на дългото и подробно интервю, което взех от него по телефона, произнесе изречението: „Винаги съм бил на мнение, че трябва да се даде кесаревото кесарю“^[6]; много близък до господин Зментуча източник — в когото нямам причини да се съмнявам — ме увери, че „кесаревото“ са именно 23-те удара с нож.

Забелязвам, че в писмото си господин Зментуча така и не ни осветлява по въпроса кой е нанесъл тези удари. Що се отнася до поправката по отношение на Филипи, пред мен е бележникът ми, в който без всякакво съмнение е записано, че господин Зментуча не е казал „ще се видя с Филипи“, а „ще се видим във Филипи“.

Лично мога да ви уверя в истинността на заплахата по адрес на Юлий Цезар. Отбелязаното в бележника ми, който в този момент е пред мен, ясно сочи: „Възнамерявам да уб… спр… Юлий Цезар“. С изсмукване на доводи от пръстите и с игрички на думи не се постига бягство от тежка отговорност, нито пък се запушва устата на пресата.