Умберто Еко
Как се ползва таксиметров шофьор

В момента, когато се качим в такси, изниква проблемът как да си взаимодействаме с шофьора. Таксиметровият шофьор е индивид, който цял ден върти волана в градския трафик — дейност, водеща или до инфаркт, или до делириум — в конфликт с други въртящи волана човеци. Вследствие на което е нервен и мрази всяко антропоморфно същество. Това е причина привържениците на радикал шик^[1] да твърдят, че всички таксиджии са фашисти. Не е вярно, таксиметровият шофьор не се интересува от идеологически проблеми: ненавижда шествията на профсъюзите, ала не заради политическата им окраска, а защото предизвикват задръствания. Би ненавиждал и парад на фашистката младеж. Иска само силно правителство, което да изправи до стената всички частни автомобилисти и да наложи разумен полицейски час между шест сутринта и полунощ. Женомразец е, но по отношение на жените, които излизат. Ако си седят у дома да приготвят пастата, ги толерира.

Италианските таксиметрови шофьори се делят на три категории: такива, които изказват мнения по време на целия маршрут; такива, които упорито мълчат и изразяват мизантропството си чрез начина на шофиране; такива, които преодоляват напрежението с наративен похват и разказват какво им се е случило с един клиент. Става дума за tranches de vie^[2], лишени от каквото и да е алегорично значение, случки, които, разказани в някоя кръчма, биха принудили собственика да изпроводи разказвача под претекст, че е време за лягане. Таксиджията обаче ги смята за любопитни и изненадващи, добре е вие пък да реагирате с чести подхвърляния: „Гледай какви хора, ама какви ги разправяте, тъкмо на вас ли да се случи?“. Това ви участие в разговора няма да извади таксиджията от фабулаторния му аутизъм, но ще ви накара да се почувствате по-добър.

В Ню Йорк италианците ги грози опасност, ако, прочитайки на табелката име от рода на Де Кутунято, Езипозито, Перкуоко, разкрият произхода си. Таксиметровият шофьор започва да говори нечуван досега език и се обижда много, че не го разбирате. Веднага трябва да уточните на английски, че говорите само диалекта на родното си село. Пък и той е убеден, че у нас официален език вече е английският. Но нюйоркските таксиметрови шофьори по принцип имат или еврейски, или нееврейски имена. Тези с еврейските имена са ционисти реакционери, а с нееврейските — реакционери антисемити. Няма измъкване, изискват мнението ви по въпроса. Трудно е да се ориентирате с някой, чието име ви се струва по-скоро близкоизточно или руско и не може да се разбере дали е евреин, или не. За да избегнете инциденти, налага се да кажете, че сте си променили решението и вече няма да ходите до Седма улица, на ъгъла с Четиринайсета, а на Чарлтън Стрийт. Тогава шофьорът се ядосва, набива спирачки и ви кара да слезете, защото нюйоркските таксиметрови шофьори познават само улиците с номера, а не улиците с имена.

Парижкият таксиметров шофьор пък не познава нито една улица. Ако го помолите да ви закара на площад „Сен Сюлпис“, ви стоварва на „Одеон“, твърдейки, че по-нататък не може да се мине. Преди това обаче ще се оплаква дълго от проявената от вас претенция: „Ах, мосю, ех, сега…“. Посъветвате ли го да потърси на картата, или няма да ви отговори, или ще ви даде ясно да разберете, че ако сте искали библиографска справка, е трябвало да се обърнете към архивист палеограф от Сорбоната. Отделна категория са ориенталците: извънредно сърдечно ви увещават да не се безпокоите, защото ей сега ще намерят адреса, минават три пъти по големите булеварди и после ви питат има ли проблем, ако вместо на Гар дю Нор ви оставят на Гар дьо л’Ест, нали все влакове спират там.

В Ню Йорк не можете да извикате такси по телефона, освен ако не членувате в някой клуб. В Париж можете. Само дето не идва. В Стокхолм се вика единствено по телефона, понеже там нямат вяра на някакъв си, който се разхожда по улицата. Но за да се сдобиете с телефонния номер, трябва да спрете такси на улицата, а както казахме, ви нямат вяра.

Германските таксиметрови шофьори са любезни и коректни, не говорят, само натискат газта. Когато слезете, пребледнели като платно, разбирате защо после идват на почивка в Италия, като карат пред вас с шейсет километра в час в най-лявата лента.

Ако се организира състезание между един таксиджия от Франкфурт с порше и един от Рио с очукан фолксваген, ще го спечели таксиджията от Рио, който освен всичко друго не спира и на светофарите. Направи ли го, рискува до него да спре друг очукан фолксваген, в който са се накачулили момчетии, които се пресягат и ви отмъкват часовника.

Където и да сте, има си безотказен начин да разпознаете таксиметровия шофьор. Това е човекът, който никога няма ресто.