Умберто Еко
Как се използва времето

Когато се обадя на зъболекаря си, за да ми запише час, и ми каже, че през цялата следваща седмица няма свободен, аз му вярвам. Той е професионалист, сериозен човек. Когато обаче някой ме покани на конференция, на кръгла маса, да ръководя колективен проект, да напиша есе, да участвам в жури, и аз отговоря, че нямам време, не ми вярва. „Е, хайде, професоре — казва ми, — човек като вас все ще намери време.“ Очевидно нас, хуманитаристите, не ни считат за сериозни професионалисти, а за безделници.

Пресметнал съм го. Нека колегите с подобни професии също опитат и ми кажат дали е така. Една невисокосна година има 8760 часа. Осем часа сън, един за разбуждане и сутрешен тоалет, половин за събличане и поставяне на минерална вода на нощното шкафче и не повече от два за храненията прави общо 4170 часа. Два за придвижване из града са още 730 часа.

При три лекции седмично, по два часа всяка, и един следобед за прием на студенти университетът ми отнема за двайсетината седмици, в които се вместват лекционните курсове, 220 часа за преподаване, към тях прибавям 24 часа изпити, 12 за обсъждане на дипломни работи и разработки, 78 за събрания и разни съвети. Вземам предвид и средно по пет дисертации годишно, по 350 страници едната, като всяка страница бива прочетена поне два пъти, преди и след проверката; средно по три минути на страница прави 175 часа. Колкото до писмените упражнения, тъй като повечето ги проверяват сътрудниците ми, се ограничавам да сметна четири на изпитна сесия, всяко по 30 страници, пет минути на страница за четене и предварително обсъждане, и ето ти 60 часа. Без да включвам изследователската работа, стават общо 1465 часа.

Ръководя едно списание по семиотика, „Версус“, от което излизат три броя, общо 300 страници годишно. Без да смятам прочетените и отхвърлени ръкописи, при десет минути на страница (преценка, редакция, коректури) стигам до 50 часа. Занимавам се и с две издателски поредици, съответстващи на научните ми интереси, и като сметна шест книги годишно, общо 1800 страници, при десет минути на страница, това прави 300 часа. Що се отнася до моите текстове в превод — есета, книги, статии, изказвания на конференции, като смятам само онези езици, които мога да контролирам, излизат средно 1500 страници годишно; при двайсет минути на страница (прочит, сверяване с оригинала, обсъждане с преводача — на живо, по телефона или писмено) стават 500 часа. Да не пропусна авторските текстове. Дори ако не сложим в сметката написването на книга, а само есета, изказвания на конференции, доклади, нахвърляне на съдържанието на лекции и прочее, лесно ще стигнат до 300 страници. Ако допуснем, че за обмисляне, бележки, написване и корекции отива поне един час на страница, стават 300 часа. Рубриката „Бустина ди Минерва“^[1] (в оптимистичния вариант) за изнамиране на темата, водене на бележки, справки в литературни източници, написване, съкращаване до необходимия обем, изпращане или диктуване ми отнема три часа: умножавам ги по 52 седмици и получавам 156 часа (без да смятам други, извънредни статии). И накрая пощата, на която отделям — не успявайки да довърша заниманието — три сутрини седмично от девет до един, ми струва 624 часа.

Пресметнах, че през 1987-а, при положение че съм приемал само десет процента от предложенията и съм се ограничавал единствено до тясно свързани с моята дисциплина конференции, представяне на ръководени от мен и от моите сътрудници проекти, задължителни участия (в академични церемонии, събрания, свикани от съответните министерства), съм насъбрал 372 часа действително присъствие (изключвам мъртвите часове). Тъй като много от ангажиментите бяха в чужбина, добавих 323 часа за придвижване. При изчисленията вземам предвид, че пътят Милано — Рим отнема четири часа: за такси до летището, чакане, пътуване, такси в Рим, настаняване в хотел и придвижване до мястото на събитието. Пътуването до Ню Йорк отнема 12 часа.

Получават се общо 8094 часа. Като ги извадим от 8760-те часа в годината, остават 666, или един час и четиресет и девет минути на ден, които съм посветил на: секс, общуване с приятели и роднини, погребения, лечение, пазаруване, спорт и културни развлечения. Както личи, не съм включил времето за четене на печатни произведения (книги, статии, комикси). Ако допуснем, че съм чел при пътуванията в рамките на онези 323 часа, по пет минути на страница (четене плюс бележки), значи, съм имал възможност да прочета 3876 страници, отговарящи на само 12,92 книги, от по 300 страници всяка. А пушенето? Шейсет цигари на ден, по половин минута за търсене на кутията, палене и гасене, прави 182 часа. Нямам ги. Трябва да откажа цигарите.