Умберто Еко
Как се борави с проклетата кана за кафе

Има разни начини да се направи хубаво кафе: кафе по неаполитански, еспресо, турско кафе, бразилското кафезиньо, френското кафе филтр, американско. Всяко кафе може да бъде най-добро в своята категория. Понякога американското е буламач, сервиран с температура сто градуса в пластмасови термочаши, обикновено заели позиция по гарите с цел геноцид, но кафето, приготвено с перколатор, на каквото може да попаднете в частни домове или в някои скромни закусвални, поднесено с яйца с бекон, е прекрасно, ароматно, пие се като вода, а после получавате сърцебиене, защото една чаша съдържа повече кофеин от четири чашки еспресо.

Отделно съществува кафето помия. Обикновено е направено от развален ечемик, кости от труп и зрънца истинско кафе, събрани от боклука на някой келтски диспансер. Разпознава се безпогрешно по аромата на крака, накиснати във вода от мръсни чинии. Сервират го в затворите, в изправителните домове, в спалните вагони и в луксозните хотели. Действително, ако отседнете в „Плаза Маджестик“, в „Мария Йоланда & Брабант“ или в Отел дез Алп е де Бен, може да си поръчате и еспресо, но то ще пристигне в стаята ви, когато на практика е хванало кора лед отгоре. За да избегнете подобен инцидент, си поръчвате „континентъл брекфаст“ и се подготвяте да се отдадете на удоволствието от сервирана в леглото закуска.

Континенталната закуска се състои от две хлебчета, един кроасан, портокалов сок в хомеопатична доза, една къдричка масло, едно малко бурканче с мармалад от боровинки, едно с мед и едно с мармалад от кайсии, една каничка с вече изстинало мляко, една сметка от сто хиляди лири и една проклета кана с кафе помия в нея. Каните, използвани от нормалните хора — или добрите стари кафеварки, от които директно се сипва ароматната напитка в чашата, — позволяват кафето да излезе през едно тясно улейче, или човчица, като горната им част е снабдена с механизъм, който ги държи затворени. Помията в грандхотела или в спалния вагон пристига в кана с много широк улей — като човката на деформиран пеликан — и с напълно подвижен капак, измислен по такъв начин, че привлечен от неудържим horror vacui^[1], да се плъзне автоматично надолу, когато каната се наклони. Тези две изобретения позволяват на проклетата кана веднага да разлее половината кафе върху кроасаните и мармаладите, след което благодарение на приплъзването на капака да разплиска останалото на чаршафа. В спалните вагони каните за кафе не са особено функционални, тъй като самото люлеене на влака подпомага разливането на течността, но в хотелите каната трябва да е порцеланова, така че приплъзването на капака да бъде меко, плавно, но фатално.

Има две различни школи, що се отнася до произхода и причината за съществуването на проклетата кана за кафе. Фрайбургската школа поддържа становището, че това изобретение позволява на хотелите да докажат, че чаршафите, които заварвате вечерта, са сменени. Според Братиславската школа пък причината е от морално естество (вж. Макс Вебер, „Протестантската етика и духът на капитализма“): проклетата кана ви отнема възможността да се въргаляте в леглото, понеже е крайно неудобно да се яде напоен с кафе кроасан в чаршафи, подгизнали от кафе.

Проклетите кани ги няма в търговската мрежа. Произвеждат се специално за големите хотели и за спалните вагони. И наистина, в затворите помията я предлагат в канчета, защото подгизналите от кафе чаршафи биха били по-трудно забележими през нощта, когато ги връзват един за друг с цел бягство.

Фрайбургската школа съветва да се изисква от сервитьора да постави закуската на масичката, а не върху леглото. Братиславската отговаря, че това със сигурност дава възможност да се избегне разливането на кафе по чаршафите, но не и от таблата върху пижамата (която хотелът не сменя всеки ден); но че във всеки случай, със или без пижама, кафето, поето от масичката, се излива директно върху долната част на корема и пубиса, като предизвиква изгаряния там, където би било добре да се избягват. На този довод Фрайбургската школа отговаря с повдигане на рамене, което, честно казано, е неприемливо.