Умберто Еко
Как се пише въведение

Настоящият текст от поредицата има за цел да разясни как се оформя въведение към книга с есета, философски трактат, сборник с научни публикации, по възможност за издателство с престиж в университетските среди и според правилата, наложили се като част от академичния етикет.

В следващите редове ще изложа, макар и в синтезирана форма, защо е необходимо да се пише въведение, какво трябва да съдържа то и как да бъдат поднесени благодарностите. Умението да се формулират благодарностите е отличителен белег на учения от висока класа. На един автор може да се случи да завърши изследване, за което е положил голям труд, и да открие, че няма на кого да благодари. Няма значение, налага се да измисли и да заяви, че някому нещо дължи. Едно изследване би било подозрително, без никому нищо да се дължи, затова винаги трябва да се благодари на някого по един или друг начин.

За написването на този текст от рубриката се оказаха много ценни заниманията ми в продължение на дълги години с научна публицистика, до която имах достъп благодарение на Министерството на образованието на Република Италия, на университетите в Торино и Флоренция, на Политехническия университет в Милано и на университета в Болоня, на Нюйоркския университет, на университета „Йейл“, на Колумбийския университет.

Не бих могъл да завърша този текст без ценното съдействие на госпожа Сабина, на която се дължи фактът, че кабинетът ми, който в два часа през нощта представлява купчина фасове и отпадъчна хартия, на сутринта отново добива приемлив вид. Специална благодарност към Барбара, Симона и Габриела, които положиха сериозни усилия, за да не бъде отреденото ми за размисъл време прекъсвано от презокеански телефонни обаждания, целящи да ми отправят покани за конгреси по теми най-различни и най-чужди на интересите ми.

Тази статия нямаше да бъде възможна без непрестанната помощ, оказвана ми от моята съпруга, която съумя да понесе настроенията и изблиците на един научен работник, погълнат от възвишените проблеми на битието, с умиротворителни съвети относно цялата тази суета. Постоянството, с което редовно ми предлагаше ябълков сок, представян като фино шотландско малцово уиски, допринесе неимоверно много и по начин, заслужаващ безгранична признателност, за това тези страници да съхранят поне малко ясна мисъл.

Децата бяха голяма утеха за мен, отдавайки ми нужната обич, енергия и доверие, за да доведа докрай започнатото. На пълната им, олимпийска дистанцираност от моята работа дължа онази сила, позволила ми да завърша този пореден текст от рубриката в ежедневна схватка със самата дефиниция за ролята на културния деятел в постмодерното общество. На тях дължа твърдата воля, която винаги ме е крепяла, да се оттегля да пиша, само и само да не срещна в коридора у дома най-добрите им приятели, чиито фризьори се подчиняват на естетически критерии, способни да наранят моята чувствителност.

Публикуването на този текст стана възможно благодарение на щедростта и финансовата подкрепа на Карло Карачоло, Лио Рубини, Еудженио Скалфари, Ливио Дзанети, Марко Бенедето и останалите членове на управителния съвет на акционерно дружество „Едиториале Еспресо“. Особена благодарност на изпълнителния директор Милвия Фиорани, която с постоянната си ежемесечна подкрепа допринесе за регулярността на моите научни търсения. Ако скромният ми принос е могъл да достигне до голям брой читатели, го дължа на началника на отдел „Дистрибуция“ Гуидо Ферантели.

Написването на моя труд бе улеснено от акционерно дружество „Инженер Камило Оливети & Ко“, снабдило ме с компютър М21. Специално ще спомена с признателност „Майкро Про“ заради програмата им „Уърдстар 2000“. Текстът бе принтиран на „Окидата Майкролайн 182“.

Нямаше да ми бъде възможно да напиша следващите редове, както и предходните, без добронамерената настойчивост и насърчение от страна на д-р Джовани Валентини, д-р Енцо Голино и д-р Фердинандо Адорнато, които ме предразполагаха със сърдечни и настоятелни телефонни обаждания, известявайки ме, че предстои „Еспресо“ да се пусне за печат и трябва на всяка цена да измисля тема за моята рубрика.

Разбира се, нищо от изложеното на тази страница не ги подвежда под научна отговорност и изцяло на мен би следвало да бъде приписана, в случай че това се налага, вината за предишните, настоящата и бъдещите статии от рубриката.