Умберто Еко
Как се яде в самолет

По време на пътуване със самолет преди няколко години (Амстердам, отиване и връщане) се простих с две вратовръзки „Брукс Брадърс“, две ризи „Бърбъри“, два панталона „Бардели“, едно сако от туид, купено на Бонд Стрийт, и една жилетка „Кризия“.

Така де, при международни полети спазват добрата традиция да сервират храна. Но както знаем, седалките са тесни, също и масичките, а самолетът от време на време се разклаща. Освен това салфетките са извънредно малки и ако ги подпъхнеш в яката, коремът ти остава непокрит, а ако ги поставиш на скута, остават непокрити гърдите. Здравият разум изисква да се сервират твърди храни, които не цапат. Нямам непременно предвид блокче „Енервит“^[1]. Твърда храна са шницелът, месото на скара, сиренето, пържените картофи и печеното пиле. Храни, които цапат, са спагетите с доматен сос по неаполитански, патладжаните „ала пармиджана“, току-що извадената от фурната пица, бульонът в пареща купичка без дръжки.

Е, типичното самолетно меню се състои от препечено месо, потънало в кафяв сос, щедри порции домати, ситно нарязани зеленчуци, задушени във вино, ориз и грах със сос. Добре известно е, че грахчетата са неуловими (затова дори шеф-готвачите не могат да сготвят пълнен грах), особено ако се заинати човек да ги яде според етикета — с вилица, а не с лъжица. Не ми казвайте, че на китайците им е по-трудно, защото ви уверявам, че е по-лесно да хванеш едно грахче с пръчици, отколкото да го набучиш на вилица. Няма смисъл и да ми опонирате, че грахчетата не се набучват на вилицата, а се събират с нейна помощ, понеже вилиците неизменно са с форма, целенасочено измислена да сипе по пода грахчетата, които уж събира от чинията.

Към това ще прибавим, че обикновено грахът в самолетите се сервира, когато летателният апарат навлезе в турбулентна зона и капитанът препоръча да се затегнат коланите. Вследствие на тази комплексна ергономична комбинация грахчетата имат само една алтернатива: да се наврат във врата или да се напъхат в скута ви.

Както ни учат някогашните баснописци, за да попречите на лисицата да пие от чаша, то чашата трябва да е висока и тънка. Чашите в самолетите са ниски и широки, на практика приличат на легенчета. Ясно е, че всяка течност би се изляла от тях и без турбуленция. Хлябът не е като френските багети, които трябва да дърпаш със зъби дори когато са пресни, а представлява особен вид печиво, което, щом го хванеш, избухва в облак от съвсем фин зърнест прах. Според закона на Лавоазие този прах изчезва само привидно: при кацането ще откриете, че се е струпал под задника ви и е успял да омаже панталона ви даже отзад. Десертът или наподобява целувка, така че се смесва с хлебната субстанция, или веднага потича между пръстите, когато салфетката вече е напоена с доматен сос и не върши работа.

Вярно е, остава ви мократа кърпичка, но тя не се различава от пакетчетата със сол, пипер и захар, и след като сте сложили захарта в салатата, мократа кърпичка пък е отишла в кафето, което бива сервирано вряло в чаша от термопроводим материал, пълна до ръба, така че лесно да може да се изплъзне от опарените ви ръце и да се слее със соса, попил в областта на колана. В бизнес класата кафето бива разсипано в скута ви директно от стюардесата, която се извинява на есперанто.

Доставчиците на авиокомпаниите със сигурност се набират измежду онези експерти в хотелиерството, въвели единствения вид кани за кафе, които вместо в чашата разливат осемдесет процента на чаршафа. Но защо? Най-логичната хипотеза е, че целят да създадат у пътниците усещане за лукс, като се предполага, че представата им за него идва от холивудските филми — в тях Нерон винаги пие от извънредно широки купи и успява да си накваси брадата и плаща, а пък феодалите ръфат бутове, от които тече сос по дантелените им яки, докато прегръщат някоя куртизанка.

Ами защо тогава в първа класа, където е достатъчно широко, сервират твърда храна като руски хайвер, полепнал върху препечени филийки с масло, пушена сьомга и нарязан омар със зехтин и лимон? Може би защото във филмите на Лукино Висконти нацистите аристократи изричат „Разстреляйте го“, докато пъхат в уста едно-единствено гроздово зърно?