Умберто Еко
Как се прави инвентаризация

Правителството ни уверява, че ще направи нещо, за да осигури автономност на университетите. Университетите са били автономни през Средновековието и са функционирали по-добре от сега. Американските университети, за чиято безупречност се носят легенди, са автономни. Германските университети са под управата на провинциите, а местните правителства са по-гъвкави от централната администрация и по много въпроси — като избора на преподаватели — провинцията просто формално ратифицира решенията на университета. В Италия, ако някой учен открие, че флогистонът^[1] не съществува, би могъл да го заяви само ако преподава аксиоматика на флогистона, защото, веднъж влязло в списъците на Министерството, названието може да бъде променено единствено с цената на мъчителни договаряния между всички висши учебни заведения в страната, Висшия съвет, министъра и още някоя институция, чието име ми убягва.

Изследователската дейност протича така: някой провижда път, който никой досега не е открил, и малка група хора, гъвкави във вземането на решения, се осмеляват да му гласуват доверие. Но ако за да преместиш един стол във Випитено, решението трябва да се вземе в Рим, след като са изслушани Кивасо, Теронтола, Афрагола, Монтелепре и Дечимоману^[2], ясно е, че столът в най-добрия случай ще бъде преместен, когато вече няма да има нужда.

Преподавателите на договор би трябвало да са учени с голяма известност и незаменима компетентност. Но обикновено, докато университетът формулира искането и получи одобрение от Министерството, идва краят на академичната година и остават само няколко седмици лекции (или пък Министерството тогава казва „не“). Ясно е, че при такава рискова ситуация ще е трудно да се назначи някой Нобелов лауреат и налице ще бъде само безработната братовчедка на декана.

Научната работа зацикля и поради бюрократичните процедури, които губят доста време за решаване на смехотворни проблеми. Аз съм директор на висш институт; преди години трябваше да направим много стриктна инвентаризация на движимото имущество. На единствената служителка на разположение се налагаше да се занимава с хиляди други неща. Задачата можеше да бъде възложена на частна фирма, която поиска триста хиляди лири. Парите ги имаше, но фигурираха в перо „инвентар“. Как да декларираш инвентаризацията като инвентар?

Тогава свиках комисия от логици, които прекъснаха изследователската си работа за три дни. Те установиха във въпроса нещо подобно на парадокса на множеството от множествата, които не принадлежат на себе си^[3]. След което решиха, че актът на инвентаризиране, бидейки действие, не е предмет и не може да бъде инвентаризиран, но че той слага началото на инвентарните книги, които, бидейки предмети, подлежат на инвентаризиране. Поискахме от частната фирма да ни фактурира не акта, а резултата, и го инвентаризирахме. В продължение на дни отклоних сериозни учени от специфичните им задачи, ала избегнах затвора.

Преди няколко месеца дойдоха от снабдяването да ми съобщят, че липсва тоалетна хартия. Поръчах им да купят. Секретарката ми каза, че са останали само средства за инвентар, и ми обърна внимание, че тоалетната хартия може да бъде инвентаризирана, но че има свойството да бъде изразходвана по причини, в които не искам да задълбавам, а веднъж изразходвана, изчезва от инвентара. Свиках комисия от биолози, за да питам как може да се инвентаризира използвана тоалетна хартия, и отговорът беше, че е възможно, само че на твърде висока човешка цена.

Сформирах комисия от юристи и те ми предоставиха решение. Получавам тоалетната хартия, завеждам я в инвентарната книга и я разполагам в тоалетната, предназначавайки я за научни нужди. Когато хартията изчезне, подавам жалба за кражба на инвентаризирано имущество от неизвестни лица. За съжаление, се налага да подавам жалба на всеки два дни и си навличам тежки инсинуации от страна на един инспектор от Отдела за специализирани акции към Националната полиция по повод начина на управление на институт, в който успяват толкова лесно да нахлуят неизвестни лица, и то с периодична повторяемост. Подозират ме, обаче съм бетон, не могат да ме пипнат.

Неудобството е в това, че за да намеря решение, се наложи да отклоня прославени учени в продължение на дни от полезни за страната ни изследвания, харчейки публични средства под формата на заетост на научния и помощния персонал, телефонни обаждания и гербови марки. Но никой не беше подведен под отговорност за разхищение на държавни средства, тъй като всичко бе извършено по законен ред.