Умберто Еко
Как се пътува със сьомга

Според това, което четем по вестниците, два са проблемите на нашето време: нашествието на компютрите и обезпокоителното настъпление на Третия свят. Вярно е, знам го и аз.

Моето пътуване отпреди няколко дни беше кратко: един ден в Стокхолм и три в Лондон. В Стокхолм ми остана време да купя една пушена сьомга, огромна и на нищожна цена. Беше старателно увита в найлон, но ме предупредиха, щом съм на път, да я държа по-добре на студено. Лесно е да се каже.

За щастие, издателят ми в Лондон ми беше запазил луксозен хотел с минибар в стаята. Когато пристигнах в хотела, имах чувството, че се намирам в някоя мисия в Пекин по време на Боксерското въстание.

Семейства, скупчени във фоайето, увити в одеяла пътници, спящи върху багажа си… Искам информация от служителите — всичките индийци плюс някой и друг малаец. Казват ми, че точно предишния ден в грандхотела е била инсталирана компютърна система, която не е била надлежно изпробвана и от два часа е блокирала. Нямало как да се разбере коя стая е свободна и коя не. Трябвало да се чака.

Привечер компютърът беше поправен и успях да си вляза в стаята. Разтревожен за сьомгата, я изваждам от куфара и се оглеждам за минибара.

Обикновено минибарчетата на нормалните хотели съдържат две бири, две минерални води, няколко миниатюрни бутилчици, няколко плодови сока и две пакетчета фъстъци. Минибарът в моя хотел беше грамаден и съдържаше петдесет малки бутилки с уиски, джин, „Драмбюи“, „Курвоазие“, „Гран Марние“ и калвадос, осем бутилки „Перие“, две „Вителоаз“ и две „Евиан“, три средно големи бутилки шампанско, различни кенове стаут, пейл ейл, холандски и немски бири, италианско и френско бяло вино, фъстъци, соленки, бадеми, шоколадови бонбони и „Алка-Зелцер“. Никакво място за сьомгата. Отворих две дълбоки чекмеджета и преместих в тях цялото съдържание на минибара, после настаних рибата на студено и престанах да се занимавам с нея. Когато се прибрах в четири на другия ден, сьомгата беше на масата, а минибарът отново бе натъпкан догоре с изтънчени продукти. Проверих чекмеджетата и установих, че всичките припаси, скрити вътре предишния ден, са си още там. Обадих се на рецепцията и им казах да предупредят персонала от етажа, че ако завари празен хладилника, то не е, защото съм изконсумирал всичко, а е заради сьомгата. Отговориха ми, че информацията ще трябва да се подаде на централния компютър, тъй като по-голямата част от персонала не говорели английски и не можели да приемат гласови заповеди, а само команди на бейсик.

Отворих други две чекмеджета и отново прехвърлих съдържанието на минибара, в който след това поставих моята сьомга. На другия ден в четири рибата беше на масата и вече издаваше подозрителна миризма.

Хладилникът бъкаше от бутилки и бутилчици, а четирите чекмеджета приличаха на сейфа на някой спийкизи бар от времето на сухия режим. Обадих се на рецепцията и ме уведомиха, че пак е имало засечка в компютъра. Позвъних със звънеца и се опитах да изложа проблема си на един тип с коса, навита на кокче на тила, но той говореше само на някакъв диалект, на който се говорело, както мой колега антрополог ми обясни впоследствие, единствено в Кафиристан по времето, когато Александър Велики ощастливявал Роксана. На следващата сутрин отидох да уредя сметката. Астрономическа! Излизаше, че за два дни и половина съм изконсумирал няколко хектолитра „Вьов Клико“, десет литра различни уискита, включително някои много редки малцови, осем литра джин, двайсет и пет литра „Перие“ и „Евиан“ плюс няколко бутилки „Сан Пелегрино“, плодови сокове в количества, достатъчни да поддържат живота на всички деца под закрилата на УНИЦЕФ, и толкова бадеми, орехи и фъстъци, от които би повърнал правещият аутопсия на някой от героите от „Голямото плюскане“. Опитах се да обясня, но служителят ми се усмихна с почернели от бетел зъби и ме увери, че това показва компютърът. Поисках адвокат и ми донесоха манго.

Издателят ми в момента е бесен и ме мисли за хрантутник. Сьомгата не става за ядене. Децата ми казаха да намаля пиенето.