Умберто Еко
Как се прекарва отпуската интелигентно

С наближаването на летните отпуски седмичните издания с политическа и културна насоченост се придържат към практиката да препоръчват на читателите поне десет интелигентни книги, за да могат интелигентно да прекарат отпуската си. Надмощие взема все пак досадната привичка читателят да бъде считан за бавноразвиващ се, поради което сме свидетели как писатели, дори известни, се надпреварват да предлагат четива, които всеки човек със средно културно равнище би следвало да е прочел още в средното училище. Струва ни се обидно например, или най-малкото проява на назидателност, да се унижават читателите, като бъдат съветвани да прочетат, да кажем, немския оригинал на „Сродства по избор“, Пруст от поредицата „Плеяд“^[1] или произведенията на латински на Петрарка. Трябва да имаме предвид, че подложен от дълго време на многобройни съвети, читателят става все по-взискателен; в същото време да се съобразяваме и с онези, които не могат да си позволят скъпи отпуски, а жадуват да се отдадат, макар в условия на неудобства и лишения, на вълнуващи преживявания.

На възнамеряващите да прекарат дълги часове на плажа бих препоръчал Ars magna lucis et umbrae на отец Атанасий Кирхер — очарователно съчинение за хора, които под инфрачервените лъчи пожелаят да поразсъждават върху феномена на светлината и огледалата. Римското издание от 1645 г. все още може да се намери в антикварните книжарници на цена, безспорно по-ниска от сумите, които Калви^[2] е изнасял в Швейцария. Не ви съветвам да я заемете от библиотека, защото я има само в древни сгради със служители, обикновено лишени от дясна ръка и ляво око, които достигат до секцията с редки издания с помощта на стълба, от която се прекатурват. Друг недостатък е обемът на книгата и ронливостта на хартията: не става за четене, когато вятърът преобръща плажните чадъри.

Младежът, който пък поема на пътешествие из Европа с обиколен билет за влак втора класа, което значи, че ще трябва да чете в някой претъпкан коридор, на крак и с ръка, преметната през прозореца, та същият би могъл да понесе със себе си поне три от шестте тома на Рамузио^[3], издадени от „Еинауди“, и да ги чете, като държи единия в ръце, другия под мишница, а третия стиснат между бедрата. Да се чете за пътешествия по време на пътуване, е зареждащо и стимулиращо преживяване.

На млади хора, едва оцелели (или разочаровани) след активна политическа дейност, но все пак желаещи да не изпускат от поглед проблемите на Третия свят, бих препоръчал някой и друг малък шедьовър на ислямската философия. „Аделфи“ публикува наскоро „Книга със съвети“ на Кайкаус ибн Искандар^[4], ала, за жалост, без да включи персийския текст за сравнение, поради което се губи напълно автентичният дух. Но пък мога да предложа прекрасната Kitab al-s’ada wa’Lis’ad^[5] на Абу ал-Хасан ал-Амири^[6], от която в Техеран може да се намери критическо издание от 1957 г.

Тъй като не всички четат гладко на близкоизточни езици, за тези, които имат възможност да пътуват с кола и нямат проблеми с количеството багаж, е напълно подходяща Patrologia Latina на Мин^[7]. Не бих съветвал да се посяга към гръцките отци отпреди Флорентинския събор от 1440 г.^[8], защото ще се наложи да се набавят 161 тома от гръко-латинското издание и 81 от латинското, докато при латинските отци до 1216 г. може да се ограничите с 218 тома. Много добре ми е известно, че не всички са в продажба, но винаги бихте могли да прибегнете до ксерокопия. На хора с не толкова специфични интереси бих препоръчал някои добри четива (отново в оригинал), принадлежащи към кабалистичната традиция (в днешно време основа и за разбиране на съвременната поезия). Достатъчни са няколко произведения: един екземпляр от „Сефер Йецира“, „Зоар“, разбира се, и още Моше Кордоверо и Исаак Лурия. Кабалистичните текстове са особено подходящи за ваканцията, защото все още може да се намерят превъзходни оригинални свитъци с най-старите произведения, които лесно се побират дори в раниците на стопаджиите. Кабалистичният корпус намира чудесно приложение и в курортите на „Клуб Медитеране“, където аниматорите могат да организират състезание между два отбора: кой ще изработи по-симпатичен Голем. И накрая, за онези, които срещат затруднения със староеврейския, винаги остава възможността да посегнат към Corpus Hermeticum и гностичните текстове (по-добре Валентин, Василид често е дразнещо многословен).

Всичко това (и още), ако искате интелигентна ваканция. Иначе няма какво да спорим, вземете си Grundrisse^[9], апокрифните евангелия и Пърс на микрофишове. Така де, списъците на седмичниците за култура не са част от задължителната учебна програма.