Умберто Еко
Как се създава организация в обществена библиотека

1. Каталозите да са максимално разграничени: трябва да се положи голямо старание да се отдели каталогът на книгите от този на списанията, а те пък от тематичния каталог, както и да се отделят наскоро придобитите книги от придобитите преди време. По възможност правописът в двата каталога (скорошни и стари придобивки) да е различен: например в този на скорошните придобивки да бъде „реторика“, а в онзи на по-старите — „риторика“; Чайковски да се пише с Č в каталога на по-новите и с Tch, по френски маниер, в каталога на по-старите.

2. Темите да са определени от библиотекаря. В издателското каре на книгите да не бъдат посочвани темите, според които са класифицирани.

3. Сигнатурите трябва да са непреписваеми, по възможност много на брой, така че онзи, който попълва фиша, да няма място за последното обозначение, да го сметне за несъществено и служителят да му върне поръчката за допълване.

4. Времето за доставка да е много дълго.

5. Да не се дава повече от една книга наведнъж.

6. Книгите, доставени от служителя, защото са били поискани чрез попълване на съответния фиш, не може да бъдат носени в читалнята; тоест необходимо е да има разграничение в живота ви между четенето и правенето на справки. Добре е библиотеката да възпрепятства кръстосания прочит на няколко книги, понеже това предизвиква кривогледство.

7. По възможност изцяло да липсват копирни машини; ако все пак е налична една, достъпът до нея трябва да е много труден и да изисква време, цената да е по-висока от тази в книжарниците и да има лимит за копиране — не повече от две-три страници.

8. Библиотекарят трябва да счита читателя за враг, за безделник (иначе щеше да бъде на работа) и за потенциален крадец.

9. Информационният отдел трябва да е недостъпен.

10. Заемането на книги не бива да бъде насърчавано.

11. Заемането чрез изискване от други библиотеки трябва да е невъзможно, при всички случаи поне да отнема месеци. Най-добре е да се гарантира невъзможността да се разбере какво съдържат другите библиотеки.

12. Вследствие на това кражбите ще бъдат максимално улеснени.

13. Работното време трябва напълно да съвпада с официалното работно време и да е предварително съгласувано със синдикатите: задължително да бъде затворено в събота, в неделя, вечер и в часовете за обедна почивка. Най-големият враг на библиотеката е работещият студент; най-добрият приятел е дон Феранте^[1], притежател на собствена библиотека, който следователно не изпитва необходимост да посещава обществената, а когато умре, ѝ завещава своята.

14. Трябва да бъде напълно невъзможно вмъкването във вътрешността на библиотеката, а също и измъкването от нея, без преди това да са върнати всички заети книги, така че после да се наложи отново да бъдат поръчвани, след като сте си изпили кафето.

15. Не бива да се дава възможност да се запазва ползваната книга за следващия ден.

16. В случай на липсваща книга да не може да се разбере кой я е заел.

17. По възможност да няма тоалетни.

18. В идеалния случай ползвателят не би трябвало да влиза в библиотеката; ако все пак влезе, възползвайки се по педантичен и отблъскващ начин от правото, предоставено му вследствие на принципите от осемдесет и девета^[2], право, все още неасимилирано от обществените нагласи, изобщо не би следвало да има и никога да не му се дава достъп — освен с прибежки през читалнята — до съдържанието на рафтовете.

ЗАБЕЛЕЖКА (КОНФИДЕНЦИАЛНО). Всички служители трябва да притежават физически недъг, тъй като всяко обществено предприятие е задължено да предлага работни места на гражданите с увреждания (разучава се възможността този принцип да бъде възприет и от пожарните команди). Идеалният библиотекар преди всичко трябва да куца, за да бъде надлежно удължено времето за поемане на поръчката, слизане в подземието и връщане. За персонала, който се предвижда да достига по-високите рафтове, над осем метра, с помощта на стълба, важи изискването липсващата ръка да бъде заменена с протеза с кука поради съображения за сигурност. Персоналът, изцяло лишен от горни крайници, доставя произведенията, държейки ги със зъби (по силата на наредбата не е желателно да носи книги с формат, по-голям от октаво^[3]).