Катя Ахмад
Няколко думи за „Храм на чудесата“

Знаменитият сборник арабски приказки „Хиляда и една нощ“ отдавна си е спечелил слава и признание в света. Влязъл е в златния фонд на общочовешката културна съкровищница. Влиянието му върху световната култура е широко и плодотворно.

Приказките са сюжет на много литературно-критични изследвания на арабски и европейски учени — ориенталисти. Има различни мнения за епохата, в която са създадени, и за произхода им. За тях се споменава още в литературния каталог на Мохамед ан-Надим в 987 г. Ако се съди по „Багдадския цикъл“, в който често се говори за абасидския халиф Харун ар-Рашид (786–809), те са много по-стари.

Колкото до произхода им, в тях се преплита цялото фолклорно богатство на Изтока. В едни от приказките преобладава вълшебното, свързано с митологията на народите от Персия и Индия. В така наречения „Багдадски цикъл“ вземат превес историите, свързани с халифа Харун ар-Рашид и неговия везир Джаафар. За приказките от египетския цикъл са характерни реалистичните и сатиричните елементи, като фантазията и чудесата остават на заден план. Най-често действието се развива в Кайро.

„Хиляда и една нощ“ са колективно дело, обединяващо с много усет за хармония фантастичния свят на митологията с реалистични картини от всекидневието. В тях изобилствуват географски описания и невероятни приключения в чудни далечни страни. Приказките са дълбоко повлияни от арабско-мюсюлманската цивилизация и дават богати сведения за живота и нравите на арабите от времето на Абасидите (750–1258), за социалната структура на големите арабски градове, за важните търговски центрове.

Езикът на „Хиляда и една нощ“ е близък до разговорния, тъй като те се разказват от обикновени хора, събрани вечер в кварталното кафене. Майсторите разказвачи променят детайлите според аудиторията, но, общо взето, много от любовните сцени са непристойни, тъй като слушателите са изключително мъже. Умело се използуват стихове от арабската поезия, вмъкнати като лирични отстъпления.

Композицията на „Хиляда и една нощ“ е опростена. Състои се от пролог и приказки, обединени единствено от това, че ги разказва Шехразада. В пролога се говори за голямото разочарование на двамата източни царе Шахрияр и Шах Заман от жените. Убеден, че всички жени са неверни, цар Шахрияр искал всяка вечер да му водят девица, а на утрото я обезглавявал.

Изминали три години. В града не останала нито една девойка, но царят заповядал на везира да му намери жена. Дъщерята на везира, умната и красива Шехразада, сама предложила на баща си да я заведе при жестокия владетел. Не помогнали молбите и притчите на везира да не се излага на опасност. Тя била уверена, че може да спаси момичетата от безсмислена гибел. Черпела увереност не само от съзнанието за голямата си красота, но и от дълбоката си ерудиция. Тя „била прочела много книги за древни народи и животоописания на отдавна умрели владетели и поети“.

Прологът разкрива превъзходството на Шехразада над Шахрияр. Със своя чар, ум и интуиция тя не само печели нови дни, но накрая спечелва и любовта на Шахрияр и става достойна царица.

Приказките се печатат много късно — едва през XIX век, и някои от ръкописите не са влезли в окончателната редакция. Уточненият текст се съхранява в националните библиотеки в арабските страни.

Ако европейските народи познават отдавна приказките „Хиляда и една нощ“, заслуга има френският учен ориенталист Жан-Антоан Галан (1646–1715). Секретар на френския посланик в Истанбул, той проявява необикновен интерес към арабски ръкописи и скоро събира толкова интересни приказки, че решава да ги преведе и публикува. Така през 1704 г. се появява първият том на „Хиляда и една нощ“ на френски език. Това събитие разтърсва френската публика. Тя приема пищните декори на царските дворци за реалност в Ориента, създава се митът, че там всичко е разкош и наслада. Отпада концепцията за любовта — жертва, любовта — дълг. Приказките им разкриват една друга любов — родена от красотата и продиктувана от естествените закони, по-висши от всички забрани.

Френското издание на „Хиляда и една нощ“ се превежда на английски през 1712 г., на немски — през 1712 г., на италиански — през 1722 г., на холандски — през 1732 г., и на руски — през 1763 г.

На български се превежда от немското издание, а свободен преразказ на най-хубавите приказки от „Хиляда и една нощ“ за деца е направил известният писател Светослав Минков. От арабски излезе преводът на Павлина Кюльовска-Мурад под название „Багдадският търговец“. Книгата е предназначена за деца и включва известни на българския читател приказки.

В книгата „Храм на чудесата“ са включени приказки с любовен и приключенски характер, неизвестни на българския читател. Преводът е от арабски, по четиритомното издание на „Хиляда и една нощ“ на издателство „Ал мактаба ас-сакафия“ — Бейрут, Ливан. Приказката „Зайн ал-Аснам“ е преведена от копие на арабския ръкопис, който се съхранява в Парижката национална библиотека под номер 3609–3611 на арабския фонд. Избрана е като образец за стегната композиция, увлекателност на сюжета и нравствено внушение. Тя ни дава представа за това, какво богатство е останало невключено в официалния арабски сборник „Хиляда и една нощ“.

Тъй като са подбрани само десет приказки и е нарушена последователността на нощите на Шехразада, встъпителните думи на Шехразада за съответната нощ съзнателно са пропуснати.

Арабският текст е изпъстрен със стихове, които са преведени и включени в книгата „Храм на чудесата“ — опит да се доближи българският читател до оригинала, за да почувствува поезията на това безсмъртно произведение.