Как цар Бадр Басем, синът на цар Шахраман, се оженил за Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал

Разказват, царю честити, че някога, в стари времена, в Персия, имало цар на име Шахраман. Неговата столица бил град Хорасан.

Един ден той седял замислен — вече бил на възраст и имал повече от сто жени, но никоя от тях не му родила син или дъщеря, за да го наследят след смъртта му, както той бил наследил своя баща.

В това време при него влязъл главният евнух и му съобщил, че някакъв търговец му е довел невиждано красива робиня.

— Нека влязат — казал цар Шахраман.

Когато влезли, царят видял една жена, стройна като копие. Била забулена с копринен воал, целият извезан със злато. Търговецът открил лицето й и нейната красота озарила стаята. Седем плитки се спускали до земята като конски опашки. Очите й били изписани, снагата тънка, а бедрата закръглени. Цар Шахраман останал удивен от хубостта й. Попитал търговеца за колко я продава.

— Господарю — започнал търговецът, — аз платих за нея две хиляди жълтици и похарчих три хиляди, за да я доведа дотук. Не съм достоен аз да определям цената й за толкова велик владетел като теб и те моля да я приемеш като подарък.

Царят го дарил богато и му броил десет хиляди жълтици. Търговецът целунал ръцете му, благодарил му за щедростта и си тръгнал.

Цар Шахраман поверил наложницата на робини и им поръчал да я срешат и да се погрижат за нейната красота, а също така да я настанят в покои и да й занесат всичко, от което има нужда.

Царството на този цар се простирало на брега на морето, а градът, в който живеел, се казвал Белият град.

Покоите на новата робиня гледали към морето. Когато я въвели, тя заповядала да затворят всички врати. След малко цар Шахраман влязъл при нея, но тя не направила нищо, за да му покаже уважението си. Царят бил учуден от държането й, но си рекъл, че това е грешка на възпитанието, което са й дали, като не са я научили на учтивост.

Той не приближил до нея. Тя го посрещнала студено и безразлично, но се оставила да я гледа, гали и целува, колкото иска.

Цар Шахраман заповядал да поднесат вечерята. Имало най-различни ястия. Царят ял и поднасял лично на новата си наложница блюда, докато се заситили. През време на вечерята тя не проронила нито дума.

Царят я заприказвал, попитал я за името й, но тя мълчала.

Единственото нещо, което я спасило от царския гняв, била невижданата й красота и ненадминатото й кокетство.

Цар Шахраман си казал: „Да бъде благословен аллах! Колко е красива, макар че не говори. Но само аллах е съвършен“.

После попитал робините, които й прислужвали, дали са я чули да говори. Те му отвърнали, че откакто е дошла, до този момент не е отронила нито дума.

Царят заповядал на няколко робини да й пеят, да я забавляват, за да я развеселят.

Те направили всичко, което било по силите им: пели, танцували, но новодошлата останала безразлична и мълчалива. Тя не се засмяла и не проговорила.

Царят се ядосал и отпратил жените. Когато останал сам с новата си робиня, той я съблякъл и останал изумен от тялото й — то било като излято от сребро. Любовта му към нея пламнала още по-силно. Той изоставил всичките си жени и прекарал една година само с нея. През цялото това време тя не проронила нито дума.

Един ден, преизпълнен от любов и копнеж, царят й казал:

— Заради голямата ми любов към теб изоставих всичките си жени и те направих своя съдба. Чаках цяла година и моля всемогъщия аллах да умилостиви сърцето ти, за да ми проговориш. Ако си няма, говори ми със знаци. Моля аллах да ме дари със син от теб, за да наследи царството ми след мен, защото съм стар, самотен и нямам наследник. Моля те, ако си ме чула, да ми отговориш.

Наложницата навела замислено глава, след това вдигнала очи и се усмихнала. Сякаш гръмотевица преминала през стаята.

Тя проговорила:

— О, смели царю, смели лъве! Аллах чу молбата ти. Аз ще имам скоро дете, но не знам какво ще бъде — момче или момиче — и знай, че иначе никога нямаше да ти проговоря.

Като чул тези думи, царят засиял от щастие, целунал главата и ръцете й и й казал:

— Слава на всевишния, който ми даде двете неща, които желаех най-силно: да проговориш и да ми родиш син.

Той излязъл, седнал на трона си много щастлив и за да благодари на аллах, заповядал на везира да раздаде сто хиляди динара на бедните, нуждаещите се и вдовиците. Везирът изпълнил царската заповед.

Цар Шахраман се върнал отново при своята жена. Седнал до нея, притиснал я до гърдите си, целунал я и й рекъл:

— Кажи ми, скъпа моя, защо цяла година ден и нощ мълча и проговори едва днес? Коя е причината?

Тя отговорила:

— Слушай, царю на нашето време, и знай, че аз съм бедна чужденка с пречупена воля, нещастна от раздялата с майка и близки.

Царят разбрал какво иска да му каже.

— Ти казваш, че си бедна, но това вече не е от значение. Всичко, каквото притежавам — моето царство и аз, — сме на твое разположение. А колкото до това, че си оставила своите роднини и близки, кажи ми само къде се намират, и ще ти ги доведа.

— Знай, о, царю честити, че се казвам Джуланар Бахрия. Моят баща беше морски цар. Той умря и ние наследихме царството, но друг цар ни нападна и ни победи. Имам брат на име Салех, а майка ми е морска жена. Скарах се с брат си и се заклех за наказание да се хвърля в ръцете на човек от сушата. Излязох от морето и седнах на един остров. Някакъв човек мина оттам и ме взе със себе си. Той ме заведе на пазара и ме продаде на търговеца, от когото ти ме купи. Търговецът беше добър и набожен. Ако ти не беше ме обикнал толкова и не ме предпочете пред всичките си жени, нямаше да остана при теб, а щях да се хвърля от този прозорец в морето, за да се върна при майка си и при своите близки. Но сега се срамувам да отида при тях, тъй като чакам дете от тебе и те ще си помислят лошо за мене и няма да ми повярват, ако се закълна, че съм била купена от един цар и съм била всичко за него. Това е цялата ми история.

Цар Шахраман й благодарил за думите, целунал я по челото и й казал:

— Господарке моя, о, светлина на очите ми, кълна се в аллах, че не бих могъл да се разделя с тебе дори за час. Ако ме напуснеш, ще умра в същия миг.

— Скоро ще родя — казала тя, — моите роднини трябва да дойдат, за да ми помогнат, защото съм морска принцеса и земните жени не знаят как раждаме ние, както морските жени не знаят как раждат жените на земята.

— Прави, каквото искаш. Аз съм съгласен — рекъл царят. После я попитал:

— Как ходите в морето?

— Тъй както вие ходите по земята. С благословията на имената, написани върху пръстена на Сулайман ибн Дауд (мирът да бъде с тях). Ако моите роднини дойдат, ще им кажа, че си ме купил и си бил добър и щедър с мене. Трябва думите ми да бъдат подкрепени. Те трябва да узнаят, че си цар и син на цар. После продължила: — Знай, о, царю на нашето време, че в морето ходим с отворени очи и виждаме всичко в него. Виждаме също небето, звездите, слънцето и луната, сякаш сме на земята. Това е съвсем нормално за нас. Знай още, че в морето живеят много народи, които са различни от тези на земята. Знай още, че всичко, което е на земята, е нищожно в сравнение с онова, което е в морето.

Цар Шахраман се удивил на думите й. После Джуланар извадила две парченца дърво. Разпалила няколко въглена в мангала, сложила едното парченце дърво върху тях и силно изсвирила. След това произнесла някакви тайнствени думи.

Пред очите на царя се появил гъст дим.

— Господарю — казала тя, — скрий се в спалнята. Сега ще ти покажа брат си, майка си и своите роднини, без те да те видят. Ще останеш учуден от създанията на всемогъщия аллах, толкова различни на вид.

Цар Шахраман се оттеглил в покоите си. Оттам наблюдавал какво прави Джуланар. Тя продължавала да шепне някакви заклинания. Морето се разбунтувало и от него излязъл момък, хубав като ясна луна. Приличал много на сестра си, като че ли поетът бил написал тези стихове за него:

Веднъж на месец пълна е луната,

а всеки ден лицето ти блести.

Тя е в сърцето на една планета,

за дом сърцата всички имаш ти.

После от морето излязла една старица, придружена от пет красавици, подобни на грейнала месечина. Те също много приличали на Джуланар.

Царят видял, че всички вървят по водата. Когато стигнали до прозореца, Джуланар станала и ги посрещнала с радост. Те я познали и влезли при нея. Целували я и плакали с горещи сълзи.

— О, Джуланар — попитали те, — защо четири години не ни даде знак, че си жива? Кълнем се, че след като ни напусна, светът опустя за нас. Не ни бяха сладки нито ястията, нито напитките. Плакахме ден и нощ от мъка и копнеж по теб.

Джуланар целунала ръка на брат си и майка си.

Братовчедките й я попитали какво е правила през това време и тя им отвърнала:

— Знайте, че когато ви оставих и излязох от морето, седнах на брега на Лунния остров. Един човек ме взе и ме продаде на търговец, който ме заведе при своя цар и ме продаде за десет хиляди динара. Царят ме посрещна много радушно, остави всичките си жени заради мене. Аз съм за него най-скъпото нещо.

Брат й казал:

— Благословен да бъде аллах, че отново ни събра. Сестро, сега искам да станеш и да дойдеш с нас в нашата страна, при нашия народ.

Царят се уплашил много, че Джуланар ще си отиде, без той да може да я възпре даже с голямата си любов.

Когато чула думите на брат си, Джуланар рекла:

— Кълна се, о, братко, че човекът, който ме купи, е цар. Той е могъщ, мъдър, щедър, добър и богат и се отнася много добре с мене. Той няма деца — нито синове, нито дъщери. От пристигането си досега не съм чула от него нито една обидна дума. Той е мил и не предприема нищо, преди да се посъветва с мене. Както виждате, аз съм много добре при него. И още нещо: ако го оставя, той ще умре, защото не ще може да понесе раздялата с мен дори за час. Аз също, ако го оставя, ще умра от любов, защото той ме отрупа с всичко, откакто съм при него. Даже ако баща ми беше жив, нямаше да имам при него мястото, което имам при този велик цар, от когото чакам дете. Слава на аллах, който ме създаде дъщеря на морски цар и ме направи съпруга на един от най-великите царе на земята. Всемогъщият аллах ме възнагради! Дано сега ми даде син, който да наследи от този могъщ цар всичко, което всевишният му е дал — земи и дворци.

Когато чули думите й, брат й и братовчедките й останали доволни.

— Знаеш, Джуланар, колко те обичаме и уважаваме — рекли те. — Знаеш, че си ни по-скъпа от всичко и искаме да бъдеш щастлива и спокойна. Ако чувствуваш, че не си доволна, върни се в нашата страна, но ако си щастлива и обичана, остани.

Джуланар ги уверила, че е напълно щастлива и има всичко, което желае. Когато чул тези думи, царят се зарадвал много и сърцето му се успокоило. Благодарил на Джуланар и любовта му към нея пламнала с нова сила, когато узнал, че и тя го обича и иска да остане при него, за да му роди дете.

Джуланар повикала своите прислужнички и им заповядала да донесат най-различни ястия, които тя самата била приготвила, сладкиши и плодове. Сетне седнала на трапезата с роднините си. Те й казали:

— Странен човек е твоят господар. Ние влязохме неканени в къщата му. Ти го хвалиш много, ала още не сме го видели. Той не яде с нас, за да има между нас хляб и сол.

Разгневили се и от устата им заизскачали пламъци.

Когато Шахраман видял това, много се уплашил, но Джуланар успяла да ги успокои.

После тя влязла при царя и му казала:

— Господарю, ти видя и чу какво говорих за теб пред своите роднини. Чу, че искаха да ме вземат с тях в нашата страна.

Цар Шахраман отговорил:

— Чух и видях. Аллах да те възнагради! Само в този благословен миг разбрах колко ме обичаш.

— Господарю — отвърнала Джуланар, — на доброто трябва да се отвръща с добро. Ти ми даде цялата си любов, предпочете ме пред всичките си жени. Как мога да те напусна? Искам да се възползувам от твоята доброта и да те помоля да дойдеш и да поздравиш моите роднини, за да се установи приятелство между вас. Знай, царю на нашето време, че моят брат, майка ми и братовчедките ми те обикнаха много, когато им говорих за твоето добро сърце. Всички много искат да те видят и да те поздравят.

— Слушам и се подчинявам — отговорил царят. — Това е и моето желание.

Той се отправил към гостите, поздравил ги най-вежливо и те му отвърнали със същите почести. После седнал с тях и всички яли заедно на една трапеза.

Царят останал с гостите си тридесет дни.

Когато дошло време да се върнат в своята страна, те се сбогували с царя и царица Джуланар, като ги удостоили с всички почести.

А колкото до Джуланар, тя била към края на своята бременност и родила момченце като пълна месечина.

Цар Шахраман се почувствувал на върха на щастието си, защото това бил неговият първи син.

Направили големи тържества, които продължили седем дни. На осмия ден дошли майката на царица Джуланар, нейният брат и братовчедките. Царят ги приел радостен и им рекъл:

— Още не съм избрал име на сина си. Искам вие да сторите това.

Те го нарекли Бадр Басем и всички одобрили това име.

Подали детето на брата на Джуланар, Салеж. Той го поел, прегърнал го и се заразхождал с него из двореца. После се отправил към морето и се изгубил от погледа на царя. Шахраман видял, че изчезва заедно с детето му в морето, и заплакал от мъка. Джуланар разбрала страха му и казала:

— Царю на нашето време, не се страхувай и не тъжи за детето ни. Аз го обичам повече от теб, но то е с брат ми. Не се бой, че ще се удави, защото той няма да му стори зло. Ей сега ще го върне живо и здраво.

Така и станало. Когато изминал един час, морето се развълнувало и от него излязъл цар Салех със своя племенник. Той се спуснал при тях и притиснал до гърдите си момченцето с лице, спокойно като месечина.

Цар Салех се обърнал към бащата на детето:

— Ти сигурно се уплаши, когато слязох с него на дъното на морето?

— Да — отговорил бащата, — уплаших се и мислех, че никога повече няма да го видя живо и здраво.

— О, земни царю, ние му почернихме очите с кохл и прочетохме името, написано на пръстена на Сулайман ибн Дауд (мирът да бъде с него). Така правим с всяко дете, което се ражда при нас. Сега бъди спокоен за него. То не може да се удави, нито да се задуши. Така, както вие ходите по земята, така ние ходим в морето.

И той извадил от джоба си затворена кутия. Когато я отворил, от нея се изсипали триста диаманта, големи колкото щраусови яйца, и триста изумруда. Блясъкът им бил по-ярък от слънцето и луната.

— Царю на нашето време — казал Салех, — тези скъпоценни камъни са дар за теб, тъй като досега не сме ти подарявали нищо. Причината е, че не знаехме къде се намира Джуланар. Тя изчезна, без да остави следа и без да се обади. Сега виждаме, че ти здраво си свързан с нея и така сме станали едно семейство. От време на време ще ти нося подобни подаръци. Скъпоценните камъни при нас са много повече, отколкото на земята, ние отбираме най-ценните от находищата и знаем добре пътищата, които водят за там.

Когато видял скъпоценните камъни, царят се смаял и извикал:

— Само един такъв камък струва колкото цялото ми царство.

Благодарил на Салех и се обърнал към Джуланар:

— Аз се засрамих от брат ти. Той ни дари с безценен дар, какъвто няма никой човек на земята.

Джуланар и брат й му благодарили за всичко, което е направил. Салех рекъл:

— О, най-велики царю на нашето време, ние ти дължим много за това, че си се отнесъл добре със сестра ми, за това, че ни прие в своя дворец и ни нахрани със своя хляб.

— Царю на нашето време — продължил Салех, — и хиляда години да ти служим, няма да можем да ти се отплатим за доброто, което си сторил.

Цар Шахраман много се развълнувал.

Гостите — Салех, майка му и братовчедките — останали четиридесет дена. След това Салех целунал земята пред съпруга на сестра си. Царят го попитал:

— Какво искаш, Салех?

— Царю на нашето време — отговорил той, — ние те молим да ни разрешиш да тръгнем, защото ни домъчня за близките ни и за нашата страна. Но ние сме винаги на вашите услуги. Кълна се в аллах, царю на нашето време, че те напускам против волята си, но какво да се прави? Израсли сме в морето и земята не ни харесва.

Царят се сбогувал със Салех — Морския цар, с неговата майка и братовчедките му и всички се разплакали преди раздялата. Последните им думи били обещания, че често ще идват при царя.

Те се спуснали към морето, гмурнали се и се загубили от погледа.

Цар Шахраман продължавал да се отнася много добре с Джуланар и малкият им син растял сред грижи и внимание. Салех, неговата майка и братовчедките ги посещавали често и оставали по месец-два при тях, а след това си отивали. Момчето растяло и ставало все по-хубаво. Когато навършило петнадесет години, нямало равно на себе си по красота. Изучило калиграфията, историята, граматиката. Умеело да стреля с лък, да хвърля копие, да язди добре и всичко, което подобава на един царски син.

Целият град говорел за неговите качества, тъй като той бил наистина съвършен.

Царят много обичал сина си.

Един ден пратил да повикат везирите, емирите и държавниците и ги накарал да се закълнат, че ще провъзгласят сина му Бадр Басем за цар след неговата смърт.

Всички се заклели.

Не след дълго царят се разболял и почувствувал, че скоро ще се пресели във вечния свят. Болестта се влошила и той се намерил на прага на смъртта.

Тогава царят повикал сина си и му напомнил да бъде добър със своите поданици, майка си, държавниците и прислугата. Накарал всички тези хора да се закълнат още веднъж, че ще се подчиняват на сина му. След няколко дни царят умрял. Бадр Басем и майка му Джуланар, емирите, везирите и всички сановници се опечалили и след като го погребали, цял месец приемали съболезнования.

Салех, братът на Джуланар, неговата майка и братовчедките също дошли и казали:

— Слушай, Джуланар, царят умря, но остави един добър син. Този, който оставя такъв син, не може да бъде смятан за умрял. Синът му е лъв, който няма равен на себе си.

Сановниците влезли при Бадр Басем и му рекли:

— О, царю, твоят баща заслужава да бъде оплакван, но не забравяй, че сълзите са за жените. Не се отдавай повече на скръбта по баща ти. Той умря, но ти си неговият наследник. Този, който е създал човек като тебе, не може да бъде смятан за умрял.

Те го придружили до баните и когато Бадр Басем излязъл, облякъл прекрасни дрехи, обшити със злато и обсипани с рубини и други скъпоценни камъни. Сетне сложил короната на главата си и седнал на трона. Той изпълнявал своя дълг и бил винаги на страната на слабия срещу силния, върнал правата на бедните, отнети от емирите, и всички го обикнали силно.

Така изминала година. През това време неговите морски роднини идвали няколко пъти да го видят. Бадр Басем живеел спокойно и щастливо.

Една нощ вуйчо му влязъл при майка му Джуланар. Тя станала, целунала го и го поканила да седне до нея:

— Как живееш, братко? Как са майка ни и нашите братовчедки?

— Всички са добре, сестро — отговорил Салех — Морския цар. — Щастието им щеше да бъде пълно, ако можеха да те виждат по-често.

Джуланар му поднесла храна и докато ядели, разговаряли за Бадр Басем — за неговата красота, мъдрост, възпитание, за способността му винаги да запазва спокойствие на духа.

През това време Бадр Басем бил полегнал и когато чул, че майка му и вуйчо му говорят за него, направил се на заспал, като не пропуснал нито една дума от техния разговор.

Салех рекъл на сестра си:

— Синът ти е вече на седемнадесет години и не е женен: Страхувам се да не му се случи нещо и да остане без наследник. Искам да го оженя за някоя морска царица, която да бъде красива като него.

— Изреди ги — казала Джуланар, — аз ги познавам всичките.

Салех започнал да ги изброява, но царицата го прекъснала:

— Ще се съглася да оженя сина си само за девойка, която е толкова красива, мъдра, възпитана, кротка и от добро потекло, какъвто е той.

Салех — Морския цар отговорил:

— Аз не познавам други царски дъщери. Изредих ти повече от сто, но нито една не ти хареса. Я погледни, сестро, дали синът ти спи!

Джуланар побутнала Бадр и тъй като той не се обадил, решила, че е заспал.

— Той спи — обърнала се тя към брат си, — но кажи ми, защо ме накара да проверя дали спи?

— Знай, сестро — отвърнал Салех, — че аз си спомних за една девойка, която подхожда на сина ти. Страхувам се да я назова. Ако синът ти чуе името й, тозчас ще се влюби в нея, но аз не съм сигурен, че ще ни я дадат, и тогава той ще ни причини много неприятности.

— Кажи ми, коя е тази девойка? Аз познавам всички морски девици и ако тя подхожда на моя син, ще я поискам от баща й даже ако трябва да дам всичките си богатства. Не се страхувай, синът ми спи.

Салех отговорил:

— Страхувам се, че е буден.

— Кажи с няколко думи, каквото имаш да ми кажеш и не се страхувай, братко!

— Кълна се в аллах, никоя девойка не подхожда на твоя син повече от царица Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал. Тя е красива като него и притежава всички добри качества. Нито в морето, нито на земята може да се намери по-мила и по-красива девойка. Когато свали воала от лицето си, слънцето и луната помръкват. Всеки, който я види, остава очарован от нейната хубост: устните й са сладки, а тялото й гъвкаво, с тънка талия.

Когато чула думите на брат си, Джуланар казала:

— Ти говориш истината, братко! Кълна се в аллах, че съм я срещала няколко пъти. Но от осемнадесет години вече не съм я виждала. Никоя девойка не подхожда по-добре на моя син от нея.

Когато Бадр Басем чул техния разговор от началото до края и всичко, което вуйчо му казал за Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал, той се влюбил. Огън пламнал в сърцето му. Той почувствувал, че потъва в тъмно море без бряг и без дъно.

Салех погледнал Джуланар и рекъл:

— Кълна се в аллах, сестро, че измежду морските царе няма по-необуздан и по-силен от цар Ал-Самандал. Затова не казвай на сина си за тази девойка, докато не поискам ръката й. Ако баща й се съгласи, това ще бъде божия милост. Ако откаже, ще му потърсим някоя друга.

Джуланар намерила думите на брат си за разумни и се съгласила. Те замълчали и прекарали нощта така.

А в сърцето на Бадр Басем се разгорял пламъкът на любовта към принцеса Джаухара, но той не казал нищо нито на майка си, нито на вуйчо си.

На другата сутрин Бадр Басем и вуйчо му влезли в банята. Изкъпали се и сетне изпили по чаша портокалов сок, докато им поднесли яденето. Яли до насита, после си изплакнали ръцете. След това Салех станал и се сбогувал с Бадр и сестра си, тъй като искал да се върне в своето царство, където го чакали работа и майка му.

Бадр Басем помолил вуйчо си да остане още един ден и Салех се съгласил.

— Вуйчо, да излезем в градината — предложил Бадр.

Те се разхождали дълго и младият цар пожелал да си почине под едно кичесто дърво. Щом полегнал, той си спомнил думите на вуйчо си за красотата на Джаухара. Тогава заплакал горчиво.

Когато вуйчо му Салех го чул, той зачупил ръце и казал:

— Аллах е един и Мохамед е неговият пророк. Всяка сила идва единствено от аллаха! Синко, ти чу ли разговора между мене и майка ти?

— Да, вуйчо — признал Бадр, — чух всичко и обикнах Джаухара по описанието, което направи на нейната красота.

Салех се объркал от думите на племенника си и казал:

— Моля всевишния за помощ!

Бадр не искал да се върне при майка си, а смятал да придружи вуйчо си. Салех свалил един от пръстените на ръката си, на който били написани няколко имена на всемогъщия аллах, и го подал на Бадр:

— Вземи — рекъл му, — този пръстен ще те предпазва от задушаване, от акули и от други морски животни.

Цар Бадр взел пръстена, сложил го на пръста си и двамата се гмурнали в морето.

Когато стигнали в двореца на Салех, намерили майка му заобиколена от много роднини. Царицата станала и целунала внука си по челото и казала:

— Бъди добре дошъл, синко! Как е майка ти?

— Добре е и изпраща много поздрави на теб и на всички роднини — отговорил Бадр.

Салех разказал на майка си за това, което се случило с него и сестра му Джуланар. Разправил й, че Бадр Басем обикнал дъщерята на цар Ал-Самандал по описанието, което чул, и сега е дошъл, за да се сгоди с нея.

Бабата на Бадр Басем се разгневила много, когато чула думите на Салех.

— Синко — казала тя, — сбъркал си много, като си споменал името на девойката пред твоя племенник. Ти знаеш, че цар Ал-Самандал е сприхав, страшен и могъщ, че той отказа да даде дъщеря си на всички морски царе, които идваха да я искат, като им казваше, че не й подхождат. Страхувам се, че и на нас ще откаже да я даде, ако му я поискаме, а това за нас ще бъде тежък удар. Ние държим на достойнството си.

— Какво да правим, майко? — попитал Салех. — Бадр се влюби в тази девойка, когато разказвах за нея на Джуланар, и се зарече да я поиска от баща й даже ако това му струва цялото богатство. Той заяви, че ако не се ожени за нея, ще умре от любов. Бадр е по-хубав от нея, баща му беше цар на всички персийци, а сега той го наследи. Джаухара му е лика-прилика. Ще взема много и най-различни скъпоценности и ще отида да поискам ръката й. Ако баща й каже, че е цар, аз ще му отговоря, че моят племенник е цар и син на цар. Колкото до красотата, моят племенник е по-хубав от дъщеря му. Ако каже, че царството му е обширно, царството на моя племенник е още по-обширно. В него има повече поданици и войници. Ще направя всичко, за да задоволя желанието на моя племенник дори ако трябва да умра. Аз съм виновен, тъй като го хвърлих в морето на любовта, и трябва да направя всичко, за да го оженя. Аллах ще ми помогне!

— Прави, каквото знаеш, сине — казала царицата, — но внимавай да не обидиш цар Ал-Самандал. Той е сприхав и могъщ и може да те убие, защото не зачита никого.

Салех успокоил майка си, взел два сандъка, пълни със скъпоценни камъни, и заповядал на слугите да ги носят. С този подарък той се отправил към двореца на цар Ал-Самандал. Щом стигнал, поискал разрешение да влезе. Позволили му. Когато се намерил пред царя, Салех целунал земята пред него и го поздравил най-вежливо.

Цар Ал-Самандал го вдигнал от земята, оказал му почести и го накарал да седне до него.

— Твоето посещение е добре дошло, Салех! Отдавна не сме се виждали, каква нужда те доведе тук? Готов съм да удовлетворя твоето желание.

Салех станал, отново целунал земята пред него и казал:

— Царю на нашето време, аз се обръщам към аллах и към великолепния цар, към лъва на щедростта, за когото говорят в цял свят и във всички страни.

Салех поднесъл на цар Ал-Самандал скъпоценните камъни, които му донесъл като подарък, и рекъл:

— Надявам се, царю на нашето време, че ще ме удостоиш с честта да приемеш този подарък.

Цар Ал-Самандал попитал:

— Коя е причината за този подарък? Кажи ми, за да разбера дали мога да изпълня желанието ти, и ще го направя веднага, без да те карам да чакаш. Ако не мога да го изпълня, то дори и аллах не иска това, което не може да бъде изпълнено.

Салех отново целунал земята три пъти и отвърнал:

— Царю на нашето време, това, което искам, е напълно по силите ти. То е в ръцете ти. Не съм луд да искам от един цар нещо, което не може да ми даде. Мъдрецът е казал: „Ако искаш да те слушат, не трябва да искаш невъзможното!“.

Царят настоял да му обясни по-точно целта на своето посещение и Салех продължил:

— Знай, царю на нашето време, че дойдох да ти поискам несравнимия бисер, скрития диамант, принцеса Джаухара, твоята дъщеря. О, царю, не отказвай на този, който те моли!

Като чул тези думи, царят така започнал да се смее, че паднал по гръб, което показало, че се подиграва.

— Салех — най-после рекъл той, — мислех те за по-мъдър. Ти си благороден младеж, но изглежда, че умът ти се е помътил и това те е тикнало към безочието да искаш дъщерята на един цар, който притежава цели страни и огромни земи! Да не би да си се възгордял или пък си изгубил ума си, за да кажеш това, което чух!

— Аллах дава добрините на царя — отговорил Салех. — Не искам дъщеря ти за себе си, въпреки че и аз съм достоен за нея — ти знаеш, че баща ми беше морски цар като тебе. Но я искам за цар Бадр Басем, този, който владее земите на Персия, синът на цар Шахраман. Добре познаваш неговото могъщество. Твърдиш, че си велик цар, но Бадр Басем е по-велик от теб. Твърдиш, че дъщеря ти е красива, но цар Бадр Басем е по-хубав и е от по-благородно семейство. Той е най-достойният воин на своето време. Ако удовлетвориш нашата молба, ще сложиш нещата на място, о, царю на нашето време. Ако ли пък си се възгордял, няма да бъдеш справедлив към нас. Знаеш, че принцеса Джаухара трябва да се омъжи. Мъдрецът е казал: „Девойката не може да избегне две неща: брака и гроба“. Ако си решил да я омъжиш, моят племенник я заслужава повече от всеки друг.

Думите на Салех страшно разгневили цар Ал-Самандал, той почти обезумял от ярост и изкрещял:

— Куче! Как си позволяваш да ми говориш така и да произнасяш името на дъщеря ми. Да твърдиш, че синът на твоята сестра Джуланар е достоен за нея! Кой е баща ти, за да си позволяваш да ми говориш по този начин! В сравнение с нея вие сте кучета!

Царят извикал стражата и им заповядал да отсекат главата на този нахалник. Те тръгнали към него с голи саби, но Салех побягнал към вратата и там видял своите братовчеди, слугите си и всички свои поданици. Били повече от хиляда конници, в железни ризници, с копия и лъкове. Когато видели Салех в това състояние, те го попитали какво се е случило. Той им разказал всичко. Като разбрали, че цар Ал-Самандал е безумен и тиранин, те слезли от конете и с голи саби влезли при него. Той седял на трона си, страшно разгневен на Салех. Неговата стража и слугите не били още готови, когато царят, щом видял хората, нахлули с голи саби, извикал:

— Проклятие, отрежете им главите на тези кучета!

Започнал бой и след около час хората на цар Ал-Самандал се разбягали. Салех и роднините му хванали царя и му завързали ръцете. Когато влезли при Джаухара и й казали, че баща й е пленен, а неговата стража убита, тя избягала от двореца на един остров. Качила се на високо дърво и се скрила в клоните му.

По време на боя няколко слуги на царя избягали. Бадр Басем ги видял и ги попитал какво става. Те му разправили всичко. Когато чул, че цар Ал-Самандал е пленен, той се уплашил и си казал: „Всичко стана по моя вина и сега сигурно ще ме преследват“. И той побягнал, без да знае накъде. Съдбата го отвела на същия остров, където се била скрила Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал. Стигнал до дървото и се строполил като мъртъв. Искал да си почине, но никой не знае какво му готви съдбата. Бадр погледнал случайно нагоре и видял Джаухара. Нейното лице греело като месечина и той си казал: „Да бъде благословен онзи, който е създал това лице, онзи, който е създал всичко и който може да сътвори всяко нещо. Да бъде благословен аллах! Ако съм отгатнал правилно, това е Джаухара, дъщерята на цар Самандал. Сигурно, когато е научила за боя, тя е побягнала на този остров и се е скрила на дървото. Ако тази девойка не е принцеса Джаухара, тя е по-красива от нея“. Сетне помислил малко и си рекъл: „Ще стана, ще я хвана и ще я попитам коя е. Ако е Джаухара, ще поискам ръката й“.

Той станал и се обърнал към Джаухара:

— Коя си ти? Кой те доведе тук?

Джаухара погледнала Бадр Басем — той бил като ясно слънце, което се показва иззад тъмен облак.

Снагата му била стройна, усмивката хубава и тя му казала:

— О, ти, който си надарен с толкова красота, аз съм принцеса Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал. Избягах тук, защото Салех и неговите войници избиха стражата на баща ми, а него плениха. Аз се уплаших, че ще ме убият, и побягнах, без да знам какво е станало с баща ми.

Бадр Басем останал учуден от думите на девойката и си помислил: „Без съмнение аз съм постигнал целта си, след като баща й е в плен“.

После я погледнал и й рекъл:

— Слез, аз умирам от любов по теб! Твоите очи ме плениха. Боят стана заради теб и мен. Знай, че аз съм Бадр Басем, цар на персите, а Салех е мой вуйчо. Той дойде да те иска от баща ти, а аз оставих царството си заради теб. Нашата среща тук, на това място, е странна случайност. Слез да отидем заедно в палата на моя баща, а аз ще поискам от вуйчо Салех да освободи твоя баща и ще се оженя за теб.

Когато Джаухара чула тези думи, тя си казала: „Този лош човек е причина за всичките ни нещастия. Баща ми е пленник, стражата му е избита, аз избягах на този остров, далеч от нашия дворец, трябва да използувам някоя хитрост, иначе той ще спечели и ще вземе това, което иска от мене — той е влюбен, а влюбените не могат да бъдат упреквани за това, което вършат“.

Тя му заговорила нежно и той не се досетил какво му готви. Сетне го попитала:

— Господарю мой, светлина на очите ми, ти ли си Бадр Басем, синът на царица Джуланар?

— Да! — отговорил той.

— Нека аллах да унищожи царството на баща ми, а той да не се върне никога от плен, ако иска да ме даде на друг. Кълна се в аллах, че той няма ум и не разбира нищо! О, царю на нашето време, не съди за мен от постъпките на баща ми: ако ти ме обичаш колкото една педя, аз те обичам колкото един лакът. Попаднах в примката на любовта ти. Твоята любов към мен е само една десета от любовта ми към теб.

И тя слязла от дървото, приближила се до него, прегърнала го, притиснала го до сърцето си и започнала да го целува.

След това Бадр Басем се влюбил още повече в нея. Той повярвал, че и тя го обича. Прегърнал я на свой ред и започнал да я целува. После й казал:

— О, принцесо, кълна се в аллах, че вуйчо ми не ми е описал и една четвърт от твоята красота.

Джаухара го притиснала още по-силно към гърдите си, прошепнала някакви неразбираеми думи, плюла в лицето му и извикала:

— Излез от човешкия си образ и приеми образа на най-красивата птичка с бели пера, червен клюн и червени крака!

Щом казала тези думи, Бадр Басем се превърнал в хубава птица, която изпляскала с крила и загледала Джаухара. Марсина, прислужничката на Джаухара, била до нея. Джаухара я погледнала и рекла:

— Кълна се в аллах, че ако баща ми не беше пленник при вуйчо му, щях да го убия. Нека аллах да не му прощава, задето ни донесе само беди. Вземи го сега и го отнеси на някой пустинен остров, за да умре от жажда.

Марсина го занесла на един остров и тръгнала да се връща, но си помислила: „Такъв красив момък не заслужава да умре от жажда“.

И тя го занесла на друг остров, на който имало много дървета, плодове и цветя, и после се върнала при господарката си, като й казала, че е изпълнила заповедта й.

Това се случило с Бадр Басем. Да се върнем сега отново при неговия вуйчо Салех. Когато пленил цар Ал-Самандал и убил неговата стража и слугите, той започнал да търси Джаухара, но не я намерил. Прибрал се в своя дворец при майка си и я попитал:

— Майко, къде е Бадр Басем?

— Не знам, сине — отговорила тя. — Не знам какво е станало с него, нито къде е отишъл. Когато чу, че ти се биеш с цар Ал-Самандал, той се уплаши и побягна.

Салех се разтревожил за племенника си.

— Ние не опазихме Бадр Басем, майко! Страхувам се за него. Ако е попаднал на някой войник от стражата на царя или пък на неговата дъщеря, може да му се случи нещо лошо. Какво ще кажем на майка му. Тя ще се разсърди, защото взех Бадр, без да я питам.

Сетне разпратил навсякъде хора да търсят племенника му, но те не могли да узнаят нищо. Салех се опечалил и разтревожил още повече.

Това се случило с Бадр Басем и вуйчо му Салех.

А в това време царица Джуланар напразно чакала завръщането на сина си. Когато минали няколко дни без новини от него, тя слязла на дъното на морето и отишла при майка си. Майка й я посрещнала права. Целунала я, целунали я и братовчедките й. Джуланар запитала майка си за цар Бадр Басем.

— Той дойде с вуйчо си Салех тук — започнала тя, — вуйчо му взе много скъпоценни камъни и отиде при цар Ал-Самандал, за да поиска ръката на дъщеря му. Царят не се съгласил и отговорил грубо на брат ти. Аз изпратих в негова помощ хиляда конници и между тях и цар Ал-Самандал се завързал бой. Аллах дал победата на брат ти и той убил стражата на царя, а него пленил. Като научил това, изглежда, че синът ти се е уплашил за живота си и избягал, без да се обади. Оттогава не се е прибирал и ние не знаем нищо за него.

Джуланар попитала за брат си и майка и разказала, че той е заел престола на Ал-Самандал и е изпратил хора във всички посоки да търсят сина й и принцеса Джаухара.

Джуланар се натъжила много за сина си и се разгневила от постъпката на брат си, който го взел със себе си, без да й поиска разрешение.

— Майко — казала тя, — страхувам се да не би някой да завземе царството ни, защото дойдох при теб, без да предупредя когото и да било. Най-добре е сега да се върна и да управлявам, докато аллах ни прати изход от положението. Не забравяйте сина ми и не жалете сили, защото ако му се случи нещо, аз ще умра — не виждам света освен чрез него, за мене няма друго щастие, освен да го гледам жив.

— Разбира се, дъще, ще направим всичко — успокоила я майка й, — ние също страдаме за него.

После изпратила отново хора да търсят младия цар, а Джуланар се върнала в своето царство с тъга в сърцето, със сълзи в очите, сломена от тежки мисли.

Толкова за нея.

А що се отнася до Бадр Басем, както вече казахме, той бил омагьосан от царица Джаухара, която го пратила със своята прислужница на безводен остров, като й заповядала да го остави там да умре от жажда. Но прислужницата го откарала на друг, зелен остров, с много дървета, плодове и цветя. Там той започнал да яде плодове и да пие вода от изворите и така прекарал много дни и нощи под образа на птица. Той не знаел нито накъде да се отправи, нито пък можел да лети.

Един ден на този остров дошъл ловец да улови няколко птици за храна и видял цар Бадр Басем — птицата с бялата перушина и с червени крака и клюн. Ловецът останал очарован от нейната красота и си рекъл: „През живота си не съм виждал по-красива птица“. Хвърлил мрежата си и я уловил. После я занесъл в града, като решил, че няма да я продава, и се запътил към царския дворец. Царят го забелязал и останал смаян от красотата на птицата с червена човка и червени крака. Веднага изпратил един от слугите си да я купи, но ловецът казал, че не я продава, а ще я подари на царя.

Слугата предал всичко това на царя и той заповядал да броят десет динара на ловеца и да му донесат птицата. Ловецът взел парите, целунал земята и си отишъл. А слугата поставил птицата в красива клетка и я окачил в палата.

Царят станал от трона си и заповядал да му донесат клетката, за да разгледа по-добре птицата. Слугата изпълнил заповедта му. Тогава царят забелязал, че птицата не е докоснала храната, сложена в клетката й, и се зачудил какво яде. Той наредил да му поднесат неговото ядене и птицата яла от всичко: от месото, ястията, сладкишите и плодовете. Царят и всички присъствуващи много се учудили.

— Никога не съм виждал птица, която да яде такава храна — рекъл царят и заповядал да повикат жена му, за да види и тя тази странна птица. Един слуга отишъл да я повика и й казал:

— Господарке, царят иска да видиш птицата, която днес купи. Когато приготвиха трапезата за царя, птицата излезе от клетката си и яде от всичко, което бе сложено пред него. Стани господарке, и ела да я видиш, защото тя е много хубава — тя е чудото на нашето време.

Думите на слугата я накарали да скочи и бързо да отиде в стаята, където била птицата. Когато я разгледала внимателно, тя се покрила с воала си и поискала да излезе. Царят я попитал:

— Защо си сложи воала? Тук няма никой освен робините и слугите, които ни прислужват.

— О, царю, тази птица е мъж като тебе.

Царят помислил, че жена му се шегува. Той не бил в състояние да проумее как една птица може да бъде нещо друго.

— Аз не се шегувам, кълна се в аллах — отговорила жена му, — казвам ти истината. Тази птица е цар Бадр Басем, синът на Шахраман, царя на Персия, и на Джуланар.

Царя попитал:

— А как е приел този образ?

— Принцеса Джаухара, дъщерята на цар Ал-Самандал, му направи магия и го преобрази — отвърнала царицата и му разказала цялата история от началото до края: как Бадр е поискал ръката на Джаухара, как баща й отказал да му я даде, как вуйчо му Салех разгромил войската на цар Ал-Самандал, а него самия пленил.

Царят се учудил много на това, което разказала жена му. А тя била най-прочутата магьосница на онова време. Той се замолил:

— В името на моя живот, който ти е скъп, избави го от магията, не го оставяй да се мъчи. Аллах да отсече ръката на Джаухара, тази хитра измамница и безверница.

Тогава царицата казала на царя да нареди на Бадр Басем да влезе в гардероба. Птицата изпълнила заповедта му. Царицата станала, покрила се с воала си и също влязла в гардероба, като взела в ръката си чаша вода.

Тя зашепнала някакви неразбираеми думи, а после изрекла:

— В името на великите имена и на Корана, в името на всемогъщия аллах, създателя на земята и небето, в името на онзи, който възкресява мъртвите, който дава на всекиго насъщния и дните му, заповядвам ти да излезеш от този образ и да приемеш образа, който ти е дал аллах!

Едва произнесла тези думи, и птицата потреперила и приела истинския си образ. Царят видял пред себе си един млад и красив момък, какъвто не бил виждал.

Бадр Басем казал:

— Аллах е един и Мохамед е неговият пророк. Слава на създателя на всичко и на всички!

После целунал ръката на царя и се помолил аллах да му дари дълъг живот. На свой ред царят го целунал по главата и го помолил:

— О, Бадр Басем, разкажи ми твоята история отначало докрай.

Той я разказал, без да пропусне нищо. Царят се учудил и рекъл:

— Аллах те спаси от магията, но какво смяташ да правиш сега?

— О, най-велики царю на нашето време, обръщам се към твоята доброта. Искам кораб и необходимата ми прислуга, за да се върна в моето царство, тъй като отсъствувах дълго и се боя да не ми отнемат престола. Сигурно майка ми е умряла от скръб по мен, тъй като не знае какво ме сполетя. Тя не знае жив ли съм, или съм умрял. Моля те, царю, да продължиш добрите си дела, като изпълниш молбата ми!

Царят бил покорен от красотата и красноречието на Бадр Басем. Той заповядал да приготвят един кораб и да го натоварят с всичко, необходимо за път. Дал му прислуга. Бадр Басем се сбогувал с него и се качил на кораба. Попътният вятър му помогнал да напредне бързо. Така изминали десетина дни. На единадесетия морето се разбунтувало. Корабът се издигал и пропадал, без моряците да могат да го овладеят. Вълните си играели с него, докато се натъкнали на една подводна скала и се разбили. Всички се удавили с изключение на Бадр Басем, който успял да се хване за една дъска. Морето го понесло без посока и го носило три дни. На четвъртия ден вълните го изхвърлили на брега и пред очите на Бадр Басем се открил един бял като гълъб град. Той се издигал на някакъв остров до самия бряг на морето. Сградите му били красиви, но отвсякъде бил заобиколен от високи стени. Радост изпълнила сърцето на Бадр Басем, защото вече умирал от глад и жажда. Тъкмо се готвел да тръгне към града, когато от всички страни към него се втурнали някакви магарета, катъри и коне, многобройни като песъчинки. Те го заблъскали обратно към морето и не му позволили да се отправи към града. Тогава той заобиколил и излязъл на брега на друго място, но тук не видял жива душа. Учудил се и си казал: „На кого ли е този град без цар и без хора? Откъде дойдоха тези катъри, мулета и коне, които ми попречиха да тръгна към града?“.

Той закрачил неспокойно, без да знае къде отива. Попаднал пред дюкяна на някакъв стар бакалин. Поздравил го. Старецът отговорил на поздрава му, погледнал го, видял, че е хубав, и го попитал:

— Млади момко, откъде идваш и кой те прати в този град?

Бадр му разказал историята си отначало докрай. Старецът се удивил и му казал:

— Синко, срещна ли някой по пътя?

— Дядо, изненадва ме това, че не срещнах хора в този град.

Старецът отговорил:

— Синко, влез в дюкяна ми, иначе ще загинеш!

Бадр влязъл и седнал на пода. Старецът станал, донесъл му храна и рекъл:

— Слава на този, който те спаси от онази магьосница!

Бадр Басем се уплашил много, но хапнал от храната, която му дал старецът, докато се заситил. После измил ръцете си, вперил поглед в стареца и го запитал:

— Кажи ми, кое те накара да ме предупредиш, че може да загина, уплаших се и от града, и от хората?

Старецът отвърнал:

— Знай, синко, че този град е град на магиите. Неговата царица е магьосница и е лоша и безверна като дявол. Животните, които си видял, са чужденци — хора като мен и теб. Тази безверна магьосница хваща всеки млад чужденец, който идва в града, и го държи при себе си четиридесет дена. После тя го превръща чрез магия в катър, кон, муле или друго животно, каквито си видял на брега на морето. Тъкмо те са искали да ти попречат да слезеш на брега, за да не бъдеш омагьосан като тях. Те са се помъчили да те отклонят, за да не те види магьосницата и да не направи същото и с теб. Тя владее града чрез магиите си. Казва се царица Лаб. Името й означава слънчев календар.

Като чул думите на стареца, Бадр Басем се уплашил много и започнал да трепери като тръстика на вятър. После казал:

— Не повярвах, че съм се отървал от опасностите, и ето че сега съдбата ме тласка към най-лошото!

Когато старецът го видял толкова уплашен, той се помъчил да го успокои:

— Синко, стани и седни на прага на дюкяна ми и се забавлявай, като гледаш тези създания — техните цветове и облекло, и не се страхувай от нищо, защото царицата и всички в града ме обичат и се отнасят внимателно към мен. Те не са страшни за мен.

Бадр послушал думите на стареца, седнал на прага на дюкяна и захванал да разглежда хората, които минавали, а те били многобройни. Хората също го забелязали и попитали стареца дали това е негов роб и къде го е намерил. Той им отговорил, че това е неговият племенник, когото взел при себе си след смъртта на баща му. Те му казали, че момчето е хубаво и трябва да го пази от царица Лаб.

Веднага щом си тръгнали хората, по улицата се задал величественият кортеж на царицата. Тя приближила до дюкяна на стареца и видяла Бадр Басем, седнал на прага, хубав като месечина. Красотата на Бадр пленила царицата и тя се влюбила в него. Слязла, седнала до Бадр Басем и попитала стареца:

— Откъде имаш това момче?

— Това е моят племенник — отвърнал той.

— Пусни го тази нощ при мен, за да разговаряме.

— Вземи го, но не го омагьосвай!

Тя се съгласила. Старецът я накарал да се закълне и тя се заклела, че няма да му стори зло и няма да го омагьоса.

Царицата заповядала да дадат на Бадр кон със златни юзди и златно седло, инкрустирани със скъпоценни камъни. Сетне връчила на стареца хиляда динара и повела Бадр Басем. Той я последвал с цялата си лъчезарна красота.

Срещнатите се възхищавали от хубостта му, съжалявали го и си шепнели:

— Този младеж не заслужава да бъде омагьосан от тая проклета жена.

Бадр Басем слушал думите им, без да отговори, защото вече се бил примирил със съдбата, определена му от всемогъщото провидение.

Така вървели Бадр Басем, царица Лаб и нейната свита, докато стигнали до портите на двореца. Емирите, прислугата и държавниците слезли от конете си и царицата им заповядала да се разотидат. Те целунали земята пред нея и изпълнили заповедта й. Царицата, прислугата и робините влезли в двореца. Когато Бадр Басем видял двореца, намерил, че е ненадминат по красота. Стените му били от чисто злато, а в средата на една голяма градина се синеело езеро. По клоните на дърветата кацали най-различни пъстри птици, които пеели с тъжни и весели гласове на всички езици. Бадр Басем видял, че това е богато царство, и си рекъл: „Слава на аллаха, който дава блага и показва своята щедрост и към онези, които почитат друг бог“.

Царицата се излегнала на диван от слонова кост на една тераса, която гледала към градината. Бадр Басем седнал до нея. Тя го притиснала до гърдите си и заповядала на робините да приготвят трапезата.

Те донесли златна маса, украсена със скъпоценни камъни, и върху нея наредили всевъзможни ястия.

Бадр Басем и царицата яли до насита. Когато свършили и си измили ръцете, робините донесли златни, сребърни и кристални вази с цветя и чинии с фъстъци. Дошли и робините, които свирели и пеели. Те били десет и всяка една била грейнала месечина. В ръцете си държали най-различни музикални инструменти.

Царицата напълнила една чаша и я изпила, после напълнила друга и я подала на Бадр Басем. Той я взел и я изпил. Пили, докато се почувствували доволни.

После царицата наредила на робините си да запеят и те изпълнили заповедта й. На Бадр Басем се сторило, че целият дворец танцува от радост. Той бил очарован и забравил, че се намира в чужда страна. Даже си казал: „Царицата е млада и по-красива от царица Джаухара, а царството й е по-обширно от моето, ще остана при нея!“.

Така пили до вечерта, а после запалили лампи, свещи и кандила под звуците на песните. Когато и двамата се опили, царица Лаб станала от мястото си, изтегнала се на едно легло и заповядала на робините си да се оттеглят, а на Бадр Басем — да легне до нея.

Когато царицата се събудила, влязла в банята на двореца, придружена от Бадр Басем. Къпали се двамата, а после тя му подарила много красиви дрехи и наредила да поднесат напитки. Робините изпълнили заповедта й. Царицата станала, хванала Бадр Басем за ръка и заедно седнали на трона. Тя заповядала да поднесат ястия. Яли, а после си измили ръцете. Робините поднесли всевъзможни напитки, плодове и лакомства. Бадр Басем и царица Лаб яли и пили под звуците на най-различни песни чак до вечерта. Така прекарали четиридесет дена. Но една сутрин Бадр се събудил и не намерил царица Лаб до себе си. Зачудил се къде ли е отишла и се разтревожил, когато минало доста време, а тя не идвала.

Облякъл се и взел да я търси, но никъде не я открил.

— Може би се разхожда в градината — казал си той.

Отправил се натам и видял река, а на брега й — бяла женска птица и дърво. На дървото били накацали и други пъстрокрили птички.

Бадр разглеждал птиците, без те да го забележат, и видял как една черна птица долетяла до бялата и й дала храна в човката, както правят гълъбите. После черната птица се чифтосала с бялата три пъти.

След един час бялата птица придобила човешки образ и Бадр познал царица Лаб. Тогава разбрал, че черната птица е омагьосан мъж и че Лаб го обича и се превръща в женска птица всеки път, когато иска да се люби с него.

Бадр изпитал ревност към черната птица и гняв към царица Лаб. Легнал си. След един час царицата се върнала и била много нежна с него, но той бил разгневен и не й продумал нито дума. Тя разбрала, че е видял нейното превъплъщение в женска птица, но замълчала и скрила истинските си чувства.

На сутринта той й казал:

— Царице, позволи ми да отида в бакалницата на чичо ми, защото ми домъчня за него. Вече четиридесет дни не съм го виждал.

— Иди, но не се бави, защото не мога да се деля дълго от теб — отговорила тя.

Той обещал, яхнал коня си и се понесъл към магазина на стария бакалин.

Щом го видял, старецът станал да го посрещне и да му каже „Добре дошъл“.

— Как си там с онази неверница? — попитал той.

— Досега бях много добре, но тази нощ се събудих и не я намерих до себе си. Облякох се и тръгнах да я търся, докато стигнах до градината.

Бадр Басем му разправил какво е видял до реката и за птиците на дървото.

Старецът изслушал думите му и казал:

— Пази се! Знай, че това са млади чужденци, които тя е обичала, а сетне ги е превърнала в птици. Черната птица, която си видял, беше млад момък, когото тя обичаше много, но той й изневери с една робиня и тя го превърна в птица. Всеки път, когато го пожелае, приема образа на женска птица, за да се любят. Тя е разбрала, че си разкрил тайната й, затова ще се опита да ти стори зло, но ти не се бой — докато аз бдя над тебе, нищо няма да ти се случи. Аз съм мюсюлманин и се казвам Абдуллах. В наше време няма по-голям магьосник от мен, но аз прибягвам до магията много рядко — само когато се налага. Понякога развалям магиите на тази проклетница и избавям хората от нея. Тя няма власт над мен, затова се страхува. Всички в този град се занимават с магии, но се боят от мен. Те принадлежат към религията, която почита огъня, а не всемогъщия бог. Утре отново ела при мен, за да ми разкажеш какво е правила, защото тази нощ тя ще се опита да те погуби, но аз ще ти кажа какво трябва да сториш, за да се отървеш от злото.

Бадр Басем се сбогувал със стареца и се върнал при царицата, която го чакала. Щом го видяла, тя станала да го посрещне, сложила го да седне и му поднесла храна и напитки. Яли, докато се заситили, после си измили ръцете. Царицата заповядала да поднесат вина. Те пили до полунощ и тя му говорила най-неприлични думи, докато чувствата му се притъпили. Когато го видяла в това състояние, тя му казала:

— Закълни се в твоя бог, че ще ми кажеш истината.

Под влияние на изпитото вино той отговорил, че ще й каже само истината.

— О, господарю мой — започнала царицата. — О, светлина на моите очи, когато се събуди и не ме видя до теб, ти тръгна да ме търсиш и ме видя в градината. Видя какво направи черната птица с мен, затова искам да ти разкажа истината. Тази птица беше един от моите поданици. Обичах го много, но един ден той ми заяви, че обича една моя робиня. От ревност го превърнах в птица, а робинята убих. И досега не мога да го забравя и не съм в състояние да прекарам и час, без да го видя, а когато го желая, превръщам се в женска птица. Това те е настроило срещу мен, но кълна се в огъня, светлината, сянката и жаравата, че любовта ми към теб е много по-голяма, ти си моята съдба в този свят.

Както бил пиян, Бадр отговорил:

— Правилно си разбрала чувствата ми. Моят гняв няма друга причина.

Тя го притиснала до себе си, целунала го и му доказала любовта си. После заспала, а той легнал до нея.

В полунощ тя се вдигнала от леглото, Бадр Басем бил буден, само се преструвал на заспал. Той я наблюдавал, за да види какво ще прави.

Тя извадила нещо червено от една червена торба и го сложила в средата на стаята. От него потекла река, която била буйна като море. После взела шепа овес, посяла го и го поляла с водата. Зърното изкласило. Тя събрала класовете, смляла ги на брашно, скрила го и се върнала до Бадр Басем.

На сутринта Бадр Басем станал, измил си очите и поискал разрешение от царицата да посети стария си чичо. Тя му разрешила. Бадр Басем отишъл при Абдуллах и му разказал какво е видял.

— Тази безверница иска да ти направи зло — казал старецът, — но не се страхувай!

Той му подал един хляб и му рекъл:

— Вземи го с теб. Знай, че щом види хляба, тя ще те попита какво е това и какво ще правиш с него. Кажи й: „Това е добро, което следва друго добро“. Яж от твоя хляб. Тя ще извади своя хляб и ще те кара да хапнеш от него, но ти само се престори, че ядеш. Една хапка от нейния хляб може да те превърне в кое да е животно. Щом види, че магията й не действува, тя ще се смути и ще ти каже, че се е пошегувала с теб, ще започне да се умилква и да ти показва голямата си любов, но това са само лъжа и хитрост. Ти също се направи, че много я обичаш и й кажи: „О, господарке! О, светлина на очите ми, хапни си от моя хляб, за да видиш колко е вкусен“. Ако отхапе дори един залък, вземи в шепата си вода, плисни я в лицето й и кажи: „Излез от този си образ и се превърни в еди-какво си“. Ти ще си избереш животното, в което искаш да я превърнеш. След това я остави и ела при мен да ти помогна да уредиш живота си.

Цар Бадр Басем се сбогувал със стареца и отишъл в двореца при царицата.

Щом го зърнала, тя го приветствувала с „Добре дошъл“, станала на крака и го целунала. Попитала го защо се е забавил и той отговорил, че е бил при чичо си. Той видял нейния хляб и казал, че и неговият чичо му е дал хляб.

— Моят хляб е по-добър — казала царицата.

После взела двата хляба, сложила всеки един в отделна чиния и му казала да яде от нейния, защото е по-вкусен.

Той се престорил, че е хапнал един залък.

Тогава тя взела в шепата си малко вода, пръснала го в лицето и извикала: „Излез от този образ и приеми образа на куцо, еднооко, грозно муле!“.

Но той не се променил.

Когато видяла това, царицата станала, целунала го по очите и му рекла:

— О, любими мой, аз се пошегувах с теб. Не ми се сърди!

Той й отвърнал:

— О, господарке, моите чувства няма да се променят никога. Аз вярвам, че и ти ме обичаш, затова сега хапни от моя хляб. Тя сложила в устата си един залък и го глътнала. Тогава Бадр Басем взел малко вода в ръката си, пръснал я в лицето й и казал:

— Излез от човешкия си образ и приеми образа на муле!

Тъй и станало. Сълзите закапали по страните й и тя докоснала с глава краката му. Бадр Басем поискал да й сложи юзда, но тя се възпротивила и той я оставил.

Бадр отишъл при Абдуллах и му разказал всичко. Старецът станал, измъкнал отнякъде юзда, подал му я и рекъл: „Сложи й я!“.

Бадр се върнал, сложил юздата в устата на мулето, метнал се на него и излязъл от двореца.

Когато Абдуллах го видял, той станал и казал на царицата: „Аллах те наказа, проклетнице!“. После се обърнал към Бадр:

— Синко, не оставай в тази страна. Качи се на мулето и иди, където искаш, но внимавай да не дадеш юздата на някого. Бадр Басем му благодарил, сбогувал се с него и се отправил на път.

Пътувал три дни и най-после срещнал някакъв побелял старец, който го запитал откъде идва.

— От града на тази магьосница — отговорил Бадр Басем.

— Тогава ти ще бъдеш мой гост тая нощ.

Бадр се съгласил и тръгнал с него. На пътя ги срещнала една старица, която, щом видяла мулето, заплакала и извикала: „Аллах е един! Това муле прилича на умрялото муле на моя син, а аз много страдах за него. Заклевам те в аллах, синко, продай ми го!“.

Бадр отвърнал: „Заклевам се в аллах, майчице, че не мога да ти го продам“. Тя настоявала да го купи, като твърдяла, че и синът й ще умре, ако не й продаде мулето.

След толкова настоявания Бадр заявил, че ще й го продаде за хиляда динара. Той си мислел, че тази бедна жена няма да може да му заплати тази сума.

В същия миг старицата бръкнала в пазвата си и извадила хиляда динара.

— О, майко, аз се пошегувах! Не мога да ти продам мулето. Не ми е за продан — помъчил се да се отърве Бадр.

Тогава старецът го погледнал и казал:

— Синко, в тази страна никой не лъже. Ако някой излъже, го убиват.

Бадр Басем слязъл от мулето и подал юздата на старицата. Тя я извадила от устата на животното, взела малко вода в шепата си, пръснала го и казала: „Дъще, излез от този образ и приеми твоя!“.

Царицата тозчас възвърнала предишния си вид. Двете жени се прегърнали. Едва тогава Бадр Басем разбрал, че старицата е майка на царица Лаб и че са го измамили. Поискал да избяга, но старицата изсвирила и тутакси пред нея застанал един грамаден като канара джин, от който Бадр Басем много се уплашил. Тя се метнала на джина, зад нея седнала дъщеря й, а пред нея цар Бадр.

Джинът летял цял час, докато стигнали до двореца на царица Лаб. Когато седнала на Трона си, царица Лаб се обърнала към Бадр Басем:

— Ето ни отново тук, о, негоднико! Сега ще видиш какво ще направя с теб и със стария бакалин, на когото направих толкова добрини, а той ми отговаряше винаги със зло. Знам, че ти постигна целта си с негова помощ.

После взела вода в ръката си, напръскала лицето му и казала: „Излез от сегашния си образ и приеми образа на най-грозната птица!“. Той веднага се превърнал в грозна птица. Царицата го сложила в клетка без храна и вода, но една робиня се смилила над него и му дала да яде и да пие, без да я види царицата.

Един ден робинята се измъкнала от двореца, без никой да я види, отишла при стария бакалин и му разказала, че царицата е решила да убие племенника му.

Той й благодарили й рекъл:

— Аз ще изтръгна този град от нейните ръце, а тебе ще направя царица на нейното място.

Старецът изсвирил силно. Пред него се явил джин с четири крила. Той му заповядал да вземе тази робиня и да я отведе в града на царица Джуланар и на майка й Фараш.

— Те са най-големите магьосници на земята — казал старият бакалин и се обърнал към робинята:

— Щом стигнеш там, кажи им, че цар Бадр Басем е пленник на царица Лаб.

Джинът литнал и я понесъл. След около час се спуснал в двореца на царица Джуланар и робинята й разправила всичко, което се случило на сина й, отначало докрай.

Джуланар й благодарила и я дарила богато.

Радостната новина, че цар Бадр Басем е намерен, се разпространила из града. После Джуланар, майка й Фараш и брат й Салех извикали всички джинове и морски войници, тъй като след пленяването на цар Ал-Самандал всички морски царе признали властта на Салех.

Всички полетели към града на царица Лаб. Когато пристигнали там, те разрушили двореца, избили хората, които били в него, опустошили града и изтребили неверниците. Джуланар попитала робинята къде е синът й. Тя й подала клетката, показала й птичката, която се намирала в нея, и казала:

— Това е твоят син!

Джуланар я извадила от клетката, взела вода в ръка, напръскала я и казала: „Приеми предишния си образ!“.

Още не довършила думите си, и птичката отново се превърнала в човек. Когато го видяла, Джуланар скочила, прегърнала го и заплакала. С нея заплакали всички: Салех, майка му, братовчедките. Те целували ръцете и нозете на Бадр.

После Джуланар изпратила да доведат стария бакалин Абдуллах и му благодарила за всичко, което сторил за сина й.

Сетне предала на Бадр Басем робинята, която й донесла вести за него.

Джуланар направила сина си цар на града и повикала мюсюлманите, за да положат клетва, че ще се подчиняват на шейх Абдуллах и ще му служат.

Те се заклели и обещали да служат на новия цар.

Джуланар, нейните роднини и войските се завърнали в техния град. Гражданите ги посрещнали много радостно: целият град бил украсен в чест на завръщането на цар Бадр Басем.

След това Бадр Басем казал на майка си:

— Майко, нищо друго не ми остава, освен да се оженя, за да бъдем всички заедно.

Джуланар веднага изпратила да доведат цар Ал-Самандал. Повикала и сина си.

Щом го видял, царят станал, поздравил го и го приветствувал с добре дошъл.

Бадр поискал ръката на дъщеря му Джаухара. Цар Ал-Самандал отговорил:

— Тя е твоя, твоя робиня, на твоите услуги.

Повикали кадията и свидетели и записали брачния договор между цар Бадр Басем, сина на царица Джуланар, и царица Джаухара.

Добрата новина се пръснала навсякъде и гражданите украсили града. Помилвали затворниците, а царят раздал дрехи на всички вдовици и сираци и подаръци на държавниците, на емирите и на уважаваните хора.

После вдигнали големи тържества — всички яли, пили и се веселили десет дни и десет нощи.

Сетне въвели Джаухара в стаята на Бадр Басем с великолепни премени — подаръци.

А Бадр Басем от своя страна дал подаръци на цар Ал-Самандал и го върнал в неговата страна, при близките му.

Всички живели охолно в пиршества и развлечения, докато дошла онази, която прогонва радостта и разделя тези, които са съединени.