Лисицата и котката (Гасконска приказка)

Имало едно време една гасконска лисица, по-хитра от всичките си провансалски и нормандски посестрими, но и на нея било съдено да си намери майстора.

Една вечер тя си плюла на петите и тръгнала за Ош.

Стигнала до някаква бяла къща. Откъм кухнята се чували гласове и тракане на съдове. Навън било мирно и тихо. Портата била още отворена и лисицата се озовала с един скок в двора. Позатулила се някое време зад кичур жълти подрумничета. Дали ще смогне да схруска някоя заспала кокошка от залостен кокошарник? Мръквало се вече и лисицата усещала, че се вкочанясва. Поразмърдала се полекичка. В същия миг я стреснал един силен глас.

— Ей, разбойнице, махай се веднага, докато не съм забил нокти в червения ти кожух!

Било домашното куче, довтасало с вирната муцуна.

— Добър ден, куче! — рекла мило лисицата. — Никак не си любезно. Нима уморените пътници нямат право да си отпочинат?

— Уморена ли? Никак не си уморена ти. Изпънала си се като струна, муцуната ти души вятъра, ушите ти щръкнали. Знам те аз и тебе, и посестримите ти: намислила си някоя пакост.

— Не съм, миличко. Не съм намислила никаква пакост. Чудя се само къде ще нощувам. Имам ревматизъм и влагата ми вреди.

Кучето я погледнало недоверчиво. Лисицата наистина изглеждала вдървена, като червена дървена играчка, забравена зад жълтите цветя.

— Слушай, Лисо, ако ми направиш едно добро, ще те пусна да спиш в хамбара.

„Работата се нарежда — рекла си лисицата. — Ще сполуча да изиграя тоя глупчо и ще се измъкна призори, щом отворят портата. Кой ще ме зърне! И с пълен търбух пилета мога да тичам.“

И започнала Лиса любезно:

— Какво добро искаш, мило кученце?

— Ти си по-ловка и по-тънка от мене, ще можеш да се провреш през прозорчето на зимника. Там ще намериш в пръстен гювеч голямо парче печено говеждо с червени пиперки. Остави пиперките и гювеча и ми донеси говеждото.

— Пфу! Ама че вкус! Да ядеш печено месо!

— Ех, аз пък така го харесвам. Ако беше по твой вкус, кума, нямаше да те пращам да ми го донесеш! Нямаше да ти имам вяра!

— Право си, все е по-хубаво да си предпазлив. Почакай, ей сега ще свърша тая работа.

Лисицата се вмъкнала в избата. Там нямало нищо за нея; затова въздъхнала и излязла с месото. Кучето й благодарило, завело я в хамбара и й рекло:

— Само да не си се опитала да се измъкнеш оттук. Аз ще те гледам какво правиш. Утре заран можеш да избягаш. Лека нощ.

Лисицата се сгушила до открехнатата врата — да наднича през пролуката. Видяла как кучето изяло месото, как отишло да пие вода на чешмата и как накрай заспало, свито на кълбо. От време на време се стряскало, поотваряло око и се опитвало да погледне към хамбара. Но скоро се укротило съвсем, отпуснало муцуна и заспало с клюмнали уши. Всичко стихнало. Лисицата излязла от скривалището си и поела към кокошарника.

— Хей, Лисо! — извикал един дебел глас. — Накъде така?

Лисицата се обърнала и видяла коня, подал високомерно глава над ниската вратичка на обора.

— Отивам да пия вода на чешмата, уважаемо конче. Страдам от безсъние и усещам, че гърлото ми пресъхва.

— Ако мръднеш по-нататък, почвам да ритам по вратата, тя ще загърми като двайсет барабана и ще събуди стопанина; но ако се съгласиш да ми направиш едно добро…

— Какво добро, уважаемо конче?

— Прехвърли се в обора и ми домъкни някак торбата с овес от оня ъгъл, защото сам не мога да го стигна. А пък огладнях.

Лисицата въздъхнала. Опака вечер, наистина. Подскочила тя, прехвърлила се през вратичката, отишла да вземе овеса от ъгъла и попитала:

— Мога ли да си отида вече?

— Не можеш, то се знае, защото ще идеш право в кокошарника. Стой тук, докато съмне. Аз ще те гледам какво правиш.

Само че овесът в торбата бил много и като го изял, на коня му се доспало. Опитал се някое време да се бори с дрямката, но накрай заспал. Лисицата се засмяла под мустак и се прехвърлила през вратата навън. Като стигнала до кокошарника, взела да рови пръстта под прага. Била изровила вече доста дълбока дупка, когато един кротичък глас зашепнал:

— Ах, Лисо! Пипнах ли те? Да не вземеш да ми разправяш, че си имала ревматизъм или че си била жадна! Не се опитвай да се оправдаваш!

Приказвала котката, както си седяла и гледала подигравателно от пейката. Зелените й очи святкали като фенери в тъмното.

— Ех, Мацо, и ти не ми разправяй, че ще забиеш нокти в червения ми кожух или ще зариташ по вратата! Не си толкова силна! Остави ме на мира да си гледам работата.

— Не мога нито да хапя, нито да ритам, а пък и стопанинът толкова е свикнал с мяукането ми нощем, та знам, че няма и да се помръдне. Но мога да събудя кучето. По-пъргава съм от тебе — ще стигна първа до къщурката му. Виждаш, че аз излязох отгоре. Затова на твое място бих била по-благоразумна и готова да услужа…

„Няма що! — помислила примирено лисицата. — Тая вечер ми било писано да правя услуги.“

— Виждаш ли оная врата в стената? — продължила кротичко котката. — Оттатък е гюмът с млякото. — Ще бъдеш ли тъй добра да се изправиш и да бутнеш с муцуна резето? Така ще мога да вляза и да си пийна малко млечице.

— Добре, ще ти отворя — рекла лисицата.

— Безкрайно ти благодаря — отвърнала учтиво котката. Скочила леко от пейката и добавила: — Искаш ли да дойдеш и ти с мене да си пийнеш малко мляко?

Поласкана от тази любезност, Лиса отговорила, че на драго сърце ще влезе.

— Мини пред мене — поканила я котката, щом вратата се поотворила.

— Нищо подобно, ти ще влезеш първо! — рекла лисицата, за да покаже, че и тя е възпитана.

— Не, мила, само след тебе! — рекла котката и примижала.

— Щом настояваш! — съгласила се Лиса.

И се провряла доверчиво. Но изведнъж се намерила на пътя. Докато се съвземе от слисването, вратата се затръшнала подире й. Лиса изквичала от мъка и яд и се нахвърлила върху здравата дъбова врата. Напразно. Опитала се да прескочи зида — невъзможно; бил много висок. А портата била затворена преди повече от час. Разбрала Лиса, че е изиграна и ще остане без вечеря.

Откъм двора се чул сладкият глас на котката:

— И така, мила, как ти се струва млякото? Отсега нататък ще знаеш, че трябва да се пазиш от затворени врати и прелюбезни хора! Лека нощ, отивам да спя.

Така котката надхитрила лисицата.