За преводачите

Вера Деянова се радва на признание сред българските културни среди като един от най-изявените преводачи на полска литература в България. В преводаческата си програма тя следва традицията на такива значими творци от предишните поколения като поетесите Дора Габе и Блага Димитрова, превели блестящо класически творби на полската литература. Благодарение на усилията й непознати или забранявани по време на комунистическия режим полски автори получиха своето признание и в България — Чеслав Милош, Збигнев Херберт, папа Йоан Павел II и др.

Родена е през 1946 г. в София. Завършва специалностите българска филология и история в Софийския университет. Особена роля изиграва тригодишният й престой в Полша като докторант по социология на културата във Варшавския университет в края на 70-те години. Професионалният й път преминава основно като редактор на културни и образователни програми в Българското национално радио. От този период е авторството й на предавания за полската литература, както и телевизионен мост между учени от Софийския университет и Ягелонския университет (1988 г.).

Дебютът й като преводач е през 1992 г. с книгата „Поробеният разум“ на Чеслав Милош, получила висока оценка от публиката и критиката. Следват години на системно „облъчване“ на българските читатели с поезията на Милош и Херберт, както и на поетите от нейното поколение — т.нар. Нова вълна — Ева Липска, Ришард Криницки, Станислав Баранчак. Успява да ангажира за целите на представянето на полската литература множество периодични издания — „Литературен вестник“, както и в. „Литературен форум“, „Про и анти“, списанията „Факел“, „Панорама“, „Родна реч“, Радио София и др. Специални броеве биват посветени на кончината на Збигнев Херберт (1998) и Чеслав Милош (2004).

Солидната й подготовка и ерудиция не само в областта на литературата, но и в широк кръг хуманитарни дисциплини й позволяват да постигне убедителна интерпретация на трудни творби на философията, социологията, теологията, историята (преводи на творби на Папа Йоан Павел II, Йежи Шацки, Ришард Легутко, Зджислав Краснодембски). В делото за популяризиране на полската духовност в България особена роля изиграва и участието на полските автори в промоцията на преведените творби. Незабравими остават вечерите с поезията на Ева Липска, Ришард Криницки, гостуването на госпожа Катажина Херберт, разговорите с професори от Варшавския, Ягелонския, Познанския университет.

Удостоена е с Годишната награда на Съюза на преводачите в България (1995 и 2003) и с Награда за цялостно творчество през 2015 г., както и с полски почетни отличия: Заслужил за полската култура (1998), Кавалерски кръст (2000), Годишната награда за творчески принос в популяризирането на полската литература по света на ZAiKS (2014).

Васил Велчев е роден през 1972 г. в град Перник, живее във Велико Търново. Завършил е математическа гимназия в родния си град, а след това — Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ с бакалавърска степен по славянска филология с полски език (с дипломна работа „Станислав Лем — между мейнстрийма и фантастичния жанр) и магистърска степен по транслатология с полски език (с магистърска теза «Summa technologiae» от Станислав Лем — превод на избрани глави и лингвистичен анализ“). В момента е докторант по психолингвистика (тема на дисертацията: „Научната фантастика през призмата на психолингвистиката“).

Писател с два публикувани романа: „Кървав ренесанс“ (2002) и „Сезонът на пясъчните бури“ (2004), спечелили конкурсите за фантастичен роман съответно на издателствата „Аргус“ и „Квазар“.

От 2002 г. насам Васил Велчев е преводач на свободна практика. Превежда от английски, руски, полски и словенски език. Превел е над 60 книги от писатели като Робърт Хайнлайн, Филип К. Дик, Дан Симънс, Робърт Сойер, Джим Бъчър, Матю Стовър, Питър Брет, Джо Абъркромби, Дъглас Престън, Робин Кук, Сергей Лукяненко, Вадим Панов, Дмитрий Глуховски, Аркадий и Борис Стругацки, Кир Буличов, Анджей Сапковски, Пьотр Пажински, Винко Мьодерндорфер.