Марин Тачков
Отлитнала птица

Като звън на камбана бе твоето „сбогом“.

Без надежда останах — обичах те много.

И те търся в очите на двете дечица —

като спомен далечен — отлитнала птица.

 

Ето — времето глухо минава омразно.

Плаче стаята тиха, без тебе е празно.

И в очите ми трепка солена сълзица —

като спомен далечен — отлитнала птица.

 

Аз дочитам през сълзи последната буква,

а смъртта на вратата с бастунче почуква.

И в душата ми блесва последна искрица —

като спомен далечен — отлитнала птица…