Марин Тачков
Жалба на жена

Нас ни срещна любовта,

сбра ни под един чадър…

Ти ми даде топлота

в тоя свят жесток и зъл…

        Милвам твоето лице

        с нежна топлина…

        Ах, защо ли Бог те взе

        в черната земя!…

Ти създаде тоя дом

и нощта превърна в ден.

Ти ми беше тих подслон,

хляб и слънце бе за мен…

        Милвам твоите ръце

        с още топлина…

        Ох, защо ли Бог те взе

        в черната земя?…

С топла обич ти дари

двете ни деца-слънца. —

В тях са нашите мечти…

В тях живее любовта…

        Но е черен този ден —

        няма топлина…

        Нека вземе Бог и мен

        в черната земя!…