Марин Тачков
Среща с циганка

Спря ме стара циганка

някога на хълма…

Тя с очи проникна

в участта ми скръбна.

        „Имаш дарба чудна

        и добра душа…

        Ала си загубил

        сякаш любовта…“

Тъжно я попитах аз:

„Кой ме е зачернил —

майка ми проклинаща,

завист ли неверна?“

        „Ти си тъй орисан

        от живота зъл —

        ех, добро не вижда,

        който е добър…“

„Предскажи ми, циганко,

бъдещето тайно —

някога ще видя ли

любовта сияйна?“

        „Погледни в душата си,

        чуй я как трепти! —

        Любовта най-свята

        там с надежда спи…“