Марин Тачков
Приказка

Щом се свърши сънят ми и нощта се отрони,

и се скрият звездите, и зора зазори…

Аз усещам дъха ти и косите ти росни,

мое бяло момиче… Ти сънуваш, нали?…

 

Ти ми даде крилете — да почувствам безкрая.

Озари ми очите в оня приказен ден.

Ти ми стопли сърцето и с любов ме омая,

мое бяло момиче, със очи на сърне…

 

И дори да изчезнем, и потърсим забрава —

ще ни помнят щурците, ветровете и Бог.

И за нас ще нашепват тази приказка бяла,

мое бяло момиче, моя бяла любов…