Марин Тачков
Писмо

Когато някой ден ти стане тъжно, ми пиши!

И нищо, че сме с теб осъдените две души…

 

И нищо, че в нощта изгубените дни тежат.

И нищо, че назад за влюбените няма път…

 

Когато някой ден ти стане тъжно, ми пиши!

И мисълта за мен навярно ще те утеши…

 

И нищо, че преди ни вдъхна сили любовта —

помаха ни за миг, усмихна се и отлетя…

 

За мене си спомни, пречистена от тиха скръб —

и твоите сълзи по листа бял ще заискрят…

 

Когато някой ден ти стане тъжно, ми пиши!

И нищо, че над мен земята черна ще тежи…