Марин Тачков
Жена

Ти си все така красива —

с нежно блеснали очи.

Светва улицата сива,

щом с усмивка идваш ти…

 

Ти си звън на младост вечна,

сън за вечна красота.

И когато пак те срещна,

ти ми вдъхваш любовта.

 

И копнея — вместо песен —

в мен гласа ти да трепти.

Вместо всеки стих чудесен —

да ми шепнеш тихо ти…

 

Твоят глас е ласка нежна,

твоят поглед — светлина.

А в душата ти безбрежна

не пресъхва любовта…