Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1883 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов, студенти от Пловдивския университет
- Източник
- Словото
История
- — Добавяне (от Словото)
Балкан, Родопи, Шар, Пинд, Рила,
напразно гордата съдба
помежду нас ви е турила,
като граница за делба.
Ний пак едно сме, пак сме сбрани,
прегради няма зарад нас.
Пространства, пропасти, балкани
не значат нищо тоя час!
По-лесно бихте зид турили
зарад орловите крила,
по-лесно бихте разделили
на две гръмовната стрела —
но не нас, о, гори надменни!
(Ни ти, берлински злобен съд!)
Пред наший идеал свещенни
вий пречки слаби сте в светът.
Що би могла стихийна сила?
Що можат нашите врази?
Нас свързват векове теглила,
нас сливат океан сълзи;
нас свързва минало страдално,
еднаква кръв, язик, съдба,
и дух, и нещо нераздялно…
И цяло бъдеще с борба.
И вий, гранитни исполини,
с приоблачните си чела,
сте само прости стъпала,
отдето Крали Марко нине
наглежда своята земля.
1883