Марин Тачков
Приказка за Златното дете

Някога, в забравено селце,

се родило Златното дете.

С чудна дарба и с душа богата —

то общувало дори с цветята…

— Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?

— Радвам се на Слънцето, детенце!…

— Как се чувстваш, Карамфилче бяло?

— Ах, сърцето ми е разцъфтяло!…

— Радостна си, Теменужке мила.

— Дъщеричка ми се е родила!…

И с дръвчета, птици и зверчета

светло разговаряло Детето.

— Хубавееш, Ябълко зелена…

— Мисля си… ще стана ли червена…

— Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?

— Ох, напуках си едната устна!…

— Нещо днес намусена е Дрянка.

— Иска ми се да поспя на сянка…

— Щъркели, добре дошли сте тук!

— Ех, горещо стана ни на юг…

— Хей, защо така си хукнал, Зайко?

— Чух, че пукна съчка, мила майко!…

— Как си днеска, Лисо хитроумна?

— Нещо любопитно пак ми хрумна…

И растяло Златното дете —

с добродушно, слънчево сърце.

Вдъхвало любов, мечта крилата —

да ценим Природата, Земята!…