Марин Тачков
Довиждане, Училище

С Училището мило се разделяме.

Усмихва ни се ведро пролетта…

Дойдохме — малки, плахи, неуверени.

Но вече сме с разперени крила…

        Учителко добра, не ни оставяйте!…

        Растяхме тук — с уроци и игри.

        Лудувахме, споделяхме си тайните.

        И станахме приятели, нали?…

Сега стоим, облечени тържествено.

С тъга и с благодарствени цветя…

Пред нас блещука лятото божествено.

И ние ще блестим като слънца.

        Навярно след раздялата е срещата —

        с простори свежи, с нови светове…

        И нека да живее в нас надеждата,

        че път към красотите ни зове!…

Да бъде топло, радостно в очите ни!

Да пазим светлодетските искри!…

Довиждане, Училище, Учители!

Довиждане, Приятели добри!…

(Вариант на стихотворението, включено в читанката за I клас на издателство „Булвест 2000“).