Илко Семерджиев
Предисловие към книгата „Власт и отрови“ на Любомир Тонев Пировски и Никола Любомиров Пировски

Властта е тема, върху която са разсъждавали и писали множество гениални човешки умове и това ще продължи докато съществува човечеството, защото практикуването на власт, макар и в различни мащаби, засяга всекиго и всичко. В настоящия труд двамата автори — научен сътрудник І степен, магистър-фармацевт Любомир Тонев Пировски и д-р Никола Любомиров Пировски, са се задълбочили върху темата „власт“ отвъд нейната социална и личностна употреба, навлизайки на психосоматично и биохимично до молекулярно ниво с една амбициозна задача — да дефинират нейната норма с оглед да очертаят границите, отвъд които се навлиза в зоната на токсичността. „Дозата прави лекарството“, както и отровата, а отровителството с власт е мащабна интервенция, която трябва добре да се познава, за да може да се контролира. Задълбочеността и всеобхватността на авторите предизвика в мен желанието да разположа техния труд в две координатни системи — едната е времевата и еволюционна хронология на появата на човечеството и свързаните с него феномени, а другата е същностната за всеки един отделен човек. Започвайки от втората не мога да не отбележа, че вероятно няма човек, който в определен етап от живота си да не се е запитал: „кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам, какви са моите интереси и кои са моите ценности?“. Вероятно, достигайки до някакви отговори, разумният човек се опитва да разбере и най-същностния въпрос за себе си: „каква е моята мисия на този свят?“. И така, изследвайки смисъла на света, достигаме до съдържанието на своята същност и роля, а впоследствие и до употребата на инструментите за нейната реализация, основните от които са знанието, уменията, свободната воля, творческия потенциал, ограниченията или силата на властта и свързаната с нея енергия на парите. Ако това е последователността на нашите разсъждения и действия вероятността да употребим изброения инструментариум по предназначение може да се определи като норма принасяща лична и обществена полза, но не сме ли свидетели по-скоро на обратното? Често до лостовете на властта и публичните финанси се добират неподготвени и неориентирани хора, които превръщат този мощен инструментариум в отрова, дала основание на авторите да говорят за „токсикология на властта“ и да приведат научни факти в описанието и доказването на своята теза. Читателят сам ще се наслади на елегантните и обосновани от медицинска, биохимична и фармакологична гледна точка обяснения на био-психо-социалната феноменология на властта в норма и патология.

А сега нека видим как в координатната система на времето и пространството самоосъзнаващият се човек е достигнал до състояние, в което е направил мислими своите качества, възможности и Вселенските процеси, за да намери мястото си и да продължи в търсене на ролята си в това измерение на съществуването. Астрофизиката твърди, че времето и пространството са възникнали с Големия взрив преди повече от 13, 7 млрд. години. Първоначално получената кварк-глуонна плазма бързо се преобразува в „бульон“ от елементарни частици, от които чрез известните четири физични сили се стига до образуването на водород и хелий като първичен нуклеосинтез.С разширяването си Вселената се охлажда, електроните биват захванати от протоните и по този начин се появяват атомите — градивните „тухлички“ на Вселената. С времето по-плътните области с материя нарастват гравитационно образувайки газови облаци, звезди и галактики. Около 13, 2 млрд. години след Големия взрив започва формирането на нашата галактика „Млечен път“, преди около 4, 6 млрд. години се формира Слънцето, а преди около 4, 5 млрд. години — Земята. Първите живи организми на Земята (археи) се зараждат преди около 3, 8 млрд. години, но от всички животински видове единствено човекът е развил интелигентност вследствие на което, освен да се приспособява към средата, е започнал да приспособява и средата към себе си. С възникването на високо организирани човешки общности (и появата на феномена „власт“) този процес се е задълбочил, ускорил и мащабирал довеждайки до там, че към момента на Земята има около 270 независими държави. Първите артефакти показващи от кога е започнал дългия път на човешкото развитие са датирани преди цели 3, 7 млн. г., скелетът „Люси“ е на 3, 1 млн. г., първите следи от устройване на жилища са на 2 млн. г., огънят е станал подвластен на човека преди 0, 65 млн. г., погребенията са от преди 100 хил. г., оръжията от преди 33 хил. г., земеделието се развива едва преди 12 хил. г., а първият организиран и управляван град Йерихон е на около 9 хил. г. И само за 10 хилядолетия след този над 3 млн. г. процес на еволюция човечеството вече лети в Космоса, но е преживяло и две Световни войни — това е ярко свидетелство, че властта е наистина мощен инструмент за постигане на цели, който може да бъде използван както за прогрес, така и за унищожение. Това маркиране на историята на човечеството с ускоряващото се във времето човешко действие и резултат, е всъщност история на упражняването на власт като съзнателно контролиране и променяне на околната среда, включително и поведението на други същества за удовлетворяване на актуални потребности на човека, социума и държавите.

Тук е мястото да се запитаме къде точно се извършват тези процеси на избор за манипулиране на средата и социума чрез власт и точно този отговор ни дават двамата автори — централната нервна система на човека с нейните заложени в течение на милиони години еволюционни достижения прави възможно възникването на психика и интелект, които се явяват командния пункт за самоосъзнаване и осъзнаване на възможностите на средата, планиране, вземане на решения и прилагане на целенасочени действия в собствена полза и в евентуална полза на социума. Делегирането на власт и публични финанси представляват средствата и механизмът, по който индивидът е призован да работи в полза на социума, като така помага и на себе си. Изкривяването на този ред води до отравянето на властта и отравяне на индивида с власт. А със самата биохимия на емоциите и поведението с власт, както и с методите на тяхното повлияване ще се запознаете в настоящия труд, който освен чисто знание доставя и истинско интелектуално удоволствие.

Джордж Бърнард Шоу твърди, че: „Властта не развращава хората, но глупаците изкачили се на върха на властта я развращават.“.Бих добавил още един щрих — няма глупак, който да не се е развратил от властта. Характерното за глупаците е, че вредят на всичко — на другите, на себе си и на самата власт, а това е повод да бъдем изключително внимателни на кого я предоставяме и как я дозираме. Превенцията е в знанието и възпитанието на нравственост, която не позволява злоупотреба. Но по тези въпроси следват страници с изчерпателни обяснения и отговори.

Приятно четене!