Любомир Розенщайн
Отстъпление

Когато започвах

не си давах сметка,

че всичко завършва

с едно отстъпление,

с едно бавно отричане

на всичко постигнато

на всичко почувствано

на всичко, което си бил.

 

Не си давах сметка,

че всичко завършва,

освен голямата празнота

на началото.

 

Събирах, събирах, събирах

с очи и с ръце, със

сърцето си,

любими светове и неща,

за да има повече

да оставям.

По-дълго да се връщам.

И повече да боли.

 

Смален като мравчица

пред неговото смущаващо

величие

предстои ми да се изкача

на последния връх

от моето слизане

от планетата

на съществата.