Любомир Розенщайн
Слаб ученик

Изпитвам себе си.

За отличен.

Кога забравих какво е

да препускаш надолу със капките

дъжд

да се смееш отскачайки

от заоблените повърхности

на чадърите

с тихо потропване

да блестиш,

когато те поема отново земята

теб, блясък вода под

дъгата на слънцето.

Изпитвам себе си.

За отличен.

Кога забравих какво е

да си листо, полюшвано

от вятъра,

зелено и дишащо…

Да растеш под музиката

на дървесните сокове,

да пречистваш кръвта

на планетата

ти, приют за

кандидат-пеперуди.

 

Няма да си пиша отличен.

Забравил съм всичко — даже и датите.