Любомир Розенщайн
Много

много далеч от мен се случва

всичко, което ме вълнува:

изгрява слънце и слънцето се скрива зад

планините

които не мога да видя отвъд хоризонтите

приливи напират към брега

и отнасят пясък и миди по пътя си назад

към океани, които не чувам

докосва се вятърът по кожата на зелени,

свободни треви

и танцува със тях в прегръдката лека на

въздуха,

която отдавна не гали леко и мен

някъде много далеч

аз оставам от всичко това

и нищо не мога от този свят

вече да си избера

защото ме няма във него

дори на шега…

нероден си отивам

и не махам за сбогом

и не казвам довиждане

не изпращам

прощална целувка

на нищо и никого

някъде много далеч

остава без мен

много далеч…

много без мен…

много.