Любомир Розенщайн
Как да я нарисувам…

Как да я нарисувам —

моята планина,

как да изразя обичта и признателността

си

към нея,

мъдрия извор на светлина и спокойствие,

която ми дава всичко от себе си,

за да мога по нещо

да приличам на нея.

В ръста и смисъла,

който има тя за хората.

Как да й благодаря за всяко изкачване,

без което нямаше да съм същият,

за всяко слизане, понякога стръмно,

понякога болезнено неприятно,

без което нямаше да намеря себе си.

Как да й благодаря, че ми позволи

да я открия

и да поема по тези красиви пътеки,

които ме водят

повече към нея — повече към мене самия.