Елин Пелин
Старата мома

Ах време, време, време!

Ний искаме да живеем, а ти течеш незабележимо, бързо и всяка години притуряш на лицето ни бръчки и посребряваш кичури косми на главата ни. И когато поискаме да си дадем сметка, да погледнем миналото си, ти ни се подсмиваш лукаво и ни казваш:

— Нищо не си преживял. Всяка твоя минута бе изгубена минута!…

Всеки ден аз гледам моята съседка Мара, че седи на прозореца и безстрастно гледа в градината…

Тя е мома.

Но прецъфтяла, уви!

Защото е на трийсет години.

Лицето й е кръгло, хубаво и приятно, но в очите й се чете меланхолия. Мара преди десетина години беше красавица, обкръжена от поклонници.

Тя си тури за цел да стане капитанша, непременно капитанша.

Ала желаният рицар капитан не се яви.

Тогава тя замечта поручик, който един ден ще стане сигурно капитан.

Но и тия мечти се разбиха.

Е, тогава, подпоручик, помисли тя.

И тия кули рухнаха…

Обаче, от това стъпало надолу тя не слезе и не пожела ни фелдфебел, ни старши, ни младши унтер-офицер.

Тя замечта само за мъж.

И още го мечтай…

А времето безмилостно лети.

Ах, време, време, време!