Елин Пелин
Ерген

Навярно сте го срещали много пъти. И ако тоя господин не сте вий сам, то сигурно го познавате.

Ей го пред кафенето. Едър, хубав, засмян, като самото безгрижие, с гладко червендалесто лице без бръчки, със светли очи, с изпъчени гърди, с мощно изправена глава, с тънки засукани мустаци и с побеляла коса. В петелката на палтото му стои ален трендафил.

Той продължително и с особено внимание изглежда всички проходящи жени, поздравлява всички любезно и от всички приема любезна усмивка. Защото той е ерген.

Преди двайсет години той е бил двайсет годишен, при все това той е ерген.

Това име, донякъде си, е символ на някакво достойнство. То сякаш придава една безсмъртна краска и на най-обикновения човечец.

Поне на женените се струва така.

И той справедливо храни в душата си една тайна гордост, макар да съзнава, че положението му не е завидно.

Той живее сам, ляга сам, става сам, пие с компания, но се напива сам, страдае сам и сам се утешава.

— Добре че не съм женен — казва той на другарите си, усмихнат — аз имам едно сърце, което не може да търпи иго.

Но тия думи, уви, не са искрени.

Той лъже другите, ала себе си не може да излъже.

Защото, остане ли минутка в самота, мечтите му довеждат очарователна другарка, вечно предана, която той обича, прегръща, целува, на която говори, най-нежни думи, с която се смее, пред която тъжи и плаче.

Да, сърцето без жена прилича на пустиня без вода, която под сините жежки небеса сънува живописни реки, облаци и поройни дъждове.

Времето си лети.

Косата побелява все повече и повече.

— Ергенинът прилича на виното — казва той, — колкото повече старее, толкова по-вкусен става.

И намира за нужно да се засмее. Но в душата му изпъква една неволна и незнайна тъга.

И вечер, когато си ляга, той въздиша и мечтае. — Сладки, хубави, очарователни и необуздани мечти!

Бедният ергенин!…

О, той поне има за какво да мечтае. Ами вие, които сте се оженили?…