Елин Пелин
Ред върби

Ред върби печални, неми,

на тях гарвани черни, големи.

 

Беше пролет… Тук на самота

две души доведе любовта.

 

Мила среща, сълзи и милувки,

клетва вечна, огнени целувки…

 

Сладки думи и обич, и щастие —

всичко листа спазиха с участие.

 

Като дойдат пак да си говорят

с радост листи всичко да повторят.

 

Със спомени да им сгреят блянът

да не би мечти им да увя’нат.

 

Цяло лято ги върби чакаха —

влюбени сърца се не върнаха…

 

Ред върби, печални, неми,

на тях гарвани черни, големи…

 

Ширно поле, тишина и сняг,

и самотен вранен грак…