Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Набиране
Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов, студенти от Пловдивския университет
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Тя дълго губи се, блуждае,

нечувана в света се скита,

кога, отде, защо дошла е —

не знае никой и не пита.

 

Не стряска тя добрите люди,

тя нищо няма за вниманье.

Във никой ум въпрос не буди

за свойто тайнствено призванье.

 

Минуват месеци, години,

столетия минуват даже,

тя мерне се и пак замине,

и пак изново се покаже.

 

Нарядко някой взре се в нея,

помисли, махне и минува,

друг дигне я, и пак пилей я,

кат дрипа стара, що не струва.

 

Друг тури я на лира — всуе!

Той сам я още слабо сфаща;

друг сфане я, но кой го чуе?

Той нийде отзив не посряща.

 

При все това, узрява векът,

тя стряска вече умовете,

и само няма человекът,

могъщий дар в когото свети.

 

Но дойде гений — разбере я,

и сгрей я, и живот й вдъхне,

вселената разклати с нея

и нов пожар в сърцата пъхне.

 

И всякой вика: — Мисъл нова!

Велика мисъл, гениална!

И почвата е, виж, готова

за работата колосална.

 

И целий свят сдобива вяра

в съдби по-светли, непознати

и вчерашната дрипа стара

извършва мирови преврати.

Край